Разполагаме с 3 въпроса и с една личност, към която трябва да ги зададем. А по средата стои невидимата преграда под формата на големи скоби, в които е скрито голямото неизвестно на Институцията.
А колко по-лесно би могло да стане... Ах, колко по-хубав щеше да е сега света. И колко по-мила в очите ми щеше да е Институцията...
Но да се върнем на европейския начин при смятането на евро-действието в скоби.
В понеделник ми хрумна нещо и понеже съм максималист, реших да науча отговорите за „живота, вселената и всичко останало” направо от извора. Имах нужния телефон на PR-а, позвъних, попитах и ми дадоха телефона на Секретарката.
Казах си: „Браво момиче! Б-Р-А-А-А-В-О!”
Обаждам се на Секретарката и казвам:
- Така и така, тук имам 3 въпроса, еди-кой-си ми даде този телефон и се надявам вие да помогнете.
- Но вие имате ли уговорка – казва Секретарката
- Ами нямам, но въпросите са само 3 и предполагам, че няма да отнеме повече от 5-10 минути.
- А, не може така. Трябва да изпратите молба.
- Ще ми кажете ли малко повече какъв вид молба по-точно?
- Ами обадете се на PR-ката и тя ще ви каже.
- Благодаря ви много, лека работа.
- Благодаря и на вас!
След това се обадих на PR-ката, тя ме препрати в „прес-центъра”, от там ми дадоха e-mail, който се праща до 4-ти човек и в който беше желателно да посоча трите си въпроса + име и телефони за връзка. Помолиха ме да се обадя отново за да проверя дали mail-а е пристигнал. Обадих се, питах, беше пристигнал. Попитах и кога ще имам отговор. Казаха ми да се обадя по-късно.
Отново се обадих по-късно и ми дадоха телефона на 5-ти човек, който трябваше да питам за това кога ще имам възможността да задам трите си въпроса.
Започнах да звъня на поредния телефон за да получа отговор. Телефонът даваше свободно.
Звъннах отново на прес-центъра да попитам дали този човек не си е тръгнал, защото края на работния ден наближаваше.
От там ми отговориха да опитам пак.
Опитах пак.
Този път ми вдигнаха телефона, но ми казаха, че нямат отговор на Големия въпрос, дали ще мога да си задам трите по-малки въпроса.
Помолиха ме да се обадя на другия ден сутринта между 10:00 и 10:15 часа.
Като човек, който е възпитан да е точен за уговорките си, на другия ден започнах да звъня от 10:00 часа та чаааааааааак до 2 следобед, за да ми вдигне някой телефона.
Е, вдигнаха ми го.
Зададох аз отново Големия въпрос, „Кога ще мога да си задам своите 3 въпроса?” (които вече почти съм забравила и слава Богу, съм записала на няколко места...).
Отговори ми се, че човекът, към когото искам да ги задам е информиран, но първо трябва да се реши на някакво събрание дали ще мога да ги задам или няма да мога.
Попитах, дали ще е възможно на e-mail да получа отговор на Големия ми въпрос, който ще ми позволи да задам трите си по-малки и вече забравени от мен (но прилежно записани на няколко места) въпроса.
Отговориха ми, че ще получа по e-mail отговор.
Сега, когато пиша всичко това, часовника на компютъра вкъщи показва 23:10* часа. А пощата ми показва, че съм адски глупава!
Т.е. Показва, че няма нищо в нея, което ще ми даде отговор на Големия въпрос, който от своя страна ще ми даде възможност да задам трите си по-малки въпроса.
За това, прецених, че в личния си блог мога да задам 3 въпроса към Институцията:
- Уважаема Институция, сигурна ли сте, че координацията вътре във вас е на добро ниво?
- Уважаема Институция, смятате ли, че като работещ човек имам 2 работни дни на разположение да чакам един простичък отговор?
- Уважаема Институция, защо ме принуждавате да ползвам задния вход, който ще ми даде достъп директно до кабинета на търсения от мен човек за по-малко от 5 минути?
Благодаря ви от сърце за положените усилия и за отделеното време.
Искрено ваша, вечно вярна и любяща:
-------------------------------------------------------------
* - Писах това снощи. Опитах се да го пусна още тогава, но като на пук ми спряха 24-часовия достъп до интернет.
Какво да се прави - Съдба!
И ако питате дали имам отговор на Големия въпрос...
НЕ! Нямам! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар