Мислех да си почина. Интересното е, че все се намира нещо, което ме връща тук. И вместо седмицата ми да почне позитивно - настроението ми се скапа точно за няколко секунди.
Време, в което погледнах една таблица.
Сега ме е яд, че съм го направила.
28 дни по-късно!
Само 28 дни са минали от началото на годината. Година, чакана толкова дълго, че никой не вярваше, че ще се случи. И вместо да се радваме, че е дошла ние продължаваме да се държим безумно!
Само за 28 дни в страната ни на място в катастрофи са загинали 80 души! Още 32-ма са с опасност за живота. Ако всеки месец проливаме така кръвта си по пътищата, до края на годината ще сме дали най-малко 1200 жертви. 1200 човешки живота за една година е доста висока цена – не мислите ли?! Ако продължаваме така - тази година може да се окаже, че има повече жертви в катастрофите, отколкото новородени!
Нека караме внимателно – само това се иска от нас!
Нека по-добре да закъснеем, отколкото да лишим семейството си от близък човек.
Другите изводи си правете сами.
И не си мислете: "това на мен не може да ми се случи". Случва се всеки ден. На всеки един от нас поне веднъж в живота. Но за някои е само веднъж в живота.
Белега на коляното ми се намира там за да ми напомня за началото на август. А всеки август мисля за онова кръстовище на "Сливница" и "Опълченска".
Няма коментари:
Публикуване на коментар