Днес наруших първия пост в живота ми!
Ама много ме е яд!
И го направих неволно - от лакомия и от чиста женска глупост!
Много хора си мислеха, че Великденските пости са голяма лъжица за моята уста. Не, защото обожавам месото, а защото са най-дългите пости в годината.
Каква е случката?
Както обикновено, след работа - младежа дойде да ме вземе и предложи да хапнем "на вън". Зарадвах се на идеята и предложих да отскочим до един наш любим китайски ресторант. Обожавам Китайската кухня, а в нея - най-много обичам "зелето по китайски".
Такова си поръчах и сега. А младежа си взе люто-кисела супа.
Всичко беше много хубаво и приятно. Аз ръфам зелето (защото от 3 седмици живея на отрицателен калориен баланс) а той - хапва супата.
До момента, в който той (малкия дявол) не предложи да опитам супата му. И понеже - аз на ядене не отказвам от дете - нахвърлих се на купичката му, напълних изящната керамична лъжичка и лакомо погълнах цялото и съдържание.
Точно тук дойде проблема. Супата ми се стори прекалено хубава, за да е постна! С пълната си паст, успях да изплюя следната реплика:
- В супата има ли месо? (с този въпрос мога да кандидатствам за най-глупавия такъв във Вселената, но какво да се прави - не съм вкусвала месо от Заговезни...)
В отговор - срещнах красив в почудата си поглед.
- Ами не знам... Май има... Ама май е пилешко някакво...
Е, като е пилешко - не е месо?!?!?
Месо си е и дрънка даже!
Не постя заради това, че съм набожна.
Правя го, защото преди време си обещах да върша неща, които никога не съм вършила! Яд ме е, че наруших постите неволно!
И ме е яд още, че старата и жестока (в моя случай) приказка: "Гъз - глава затрива" се оказа повече от вярна!
А до Великден има още 17 дни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар