...Вчера слушах малко от речите на Тодор Живков. Само отбрани моменти.
Интересното е, че той ми е някак по-симпатичен от всички демагози, които чувам в последно време да ми приказват от всякъде.
Един – се хванал за вот на недоверие към правителството и не ще да го пусне, като мравчица за сламка на брега на реката.
Друг – се чуди кой да обвини за пустия Европейски Съюз, който от години ни приказва едно и също нещо, а ние си седим на ушите. Може да е и заради непрестанните предупреждения тип: “развалена плоча”… Не зная.
Трети – захванал се да защитава онеправданите и да обяснява, как всичко частно – отново ще стане общо!
А Четвърти хем запълва дупките – хем партия създава.
И снощи някак мило ми стана, като чух, как предния ни Вожд говори за разнообразието на стоките (конфекция и домакински уреди) и за голямото производство с минимум средства. Ами… ако наистина сме правили това, защо не сме като Китай в момента?
Защо не сме движили капитала по хоризонтала, вертикала и в световен мащаб?
И защо никога не станах пионерче?
Сега в този модерен свят единственото, което ми напомня за "онова време" са розовите дъвки "Орбит", кото леко се доближават до вкуса от детските ми години. Тогава си правехме състезания за най-голям балон с "Идеал". Лошото е, че и тогава капитализма (като черен дявол) изкуши децата в махалата с дъвки Турбо!
p.s. Куба, Любов Моя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар