четвъртък, февруари 19, 2009

01.04.2006 15:02 - Мъжете На Моя Живот...

Трима са мъжете на моя живот.
И всеки е по-колоритен от другия.

Всички те са умни, привлекателни и се налага от време на време да живеем заедно под един покрив.

Или по-скоро да спим под един покрив.

Тези мои трима хубавци са:

Повлеканко, Мързеланко и Ванко.

Ванко е най-добричкия от тях. И ако има мъж, заради който да стъпя в огъня – това е той.

Мързеланко е многообещаващ. Т.е. обещава много.

Ето, преди една година той обеща да смени диода на бойлера (лампичката) за да сме сигурни, че това чудо на техниката от преди 20 години изключва, когато загрее водата.

Мързеланко, също така обещава и много други неща, а когато усети раздразнителната нотка в гласа ми – изведнъж става много мил и предлага да ме откара до работата.

Аз се съгласявам. Голяма далавера е. А на следващия ден – отново съм нацупена заради това, че той е обещал нещо и не го е изпълнил.

Повлеканко!

Той ми е любимец. Съвсем скоро се присъедини към компаниятая ни за да търси по-добри условия на живот в големия град. Тъй, като ни е роднина – решихме, че ще му помогнем, до момента в който си стъпи здраво на краката. И го направихме.

Любимец ми е по няколко причини.

Първо, като дойде се оплакваше, че нещо се е схванал и аз като една добра братовчедка – реших, че не ми пречи да го разтрия. (Тук е момента да кажа, че Ванко никога не е искал такова нещо от мен).

Разтрих го аз Повлеканко с надеждата, че това няма да се повтори. Но на следващия ден – болките му, видите ли, били станали по-силни и ако можело така… Само малко…

Ок – казах и го направих, но този път определено се ядосах.

На третия ден – побързах да се направя на заспала, преди да е дошъл да го разтривам.

От тогава – до сега не съм го чула да се оплаква, че е схванат.

За краткото време, в което Повлеканко обитава общия ни дом, той си взе 2 пъти болнични и посети 4 пъти личната си лекарка с надеждата, че ще му се размине работата. Мисля си… От 5 години работя на едно място и никога не съм тичала по лекари, а той – на втората седмица...

След тези случки го кръстихме Доктора.

Е, такива са мъжете на моя живот. Ванко – остава за мен.

Мързеланко – той от години е зает и има 2 чудесни дъщери.

А на Повлеканко - търсим много търпелива, работна и добре разтриваща девойка, която да не се притеснява от вирусите в компютъра, недоизмитите съдове и празните такива в хладилника.

Има ли желаещи?

Няма коментари:

Публикуване на коментар