13.11.2006 10:10 - Ако има друга България – тя е тук! В България!

100% всеки един от вас поне веднъж в седмицата се чувства чужденец в собствената си страна. 90% от случаите са свързани с инстинското нежелание за разбиране от страна на нечий „обслужващ персонал”.

В това число влизат както лелките от пощата, които обожават пасиансите и ненавиждат клиентите си, влизат стабилните (на килограми) служителки в общините, сервитьорките в заведенията, тези от съседната маса, та дори и момчетата от автомивката. По някога те наистина не искат да ни разберат и ни карат да се чувстваме като туристи в Слънчев Бряг, на които току-що са им гепили от стаяра видеокамерата и най-милото от нея – записа на това, как децата се къпат в българското море.

НО!

Има места в България, които те карат да се чувстваш истински чужденец. Те са красиви по свой собствен начин. Било със „стратегическите си обекти” изградени през 60-те години и високи над 100 метра, било с махалите си. Да! ОНЕЗИ махали!

Но най-страшното е да знаеш, че си в България и да не можеш да се разбереш с местното население. Не, поради някакви други различия, а чисто езикови.

Едно от тези места е Кърджали.

Преди да стигна до Кърджали искам да кажа и нещо за Хасково. Само една случка. Няма да се отклонявам много.
На път от София за Кърджали, минахме през Хасково за да избегнем лошия път Асеновград – Кърджали. В Хасково спряхме за кратка разходка и за да хапнем нещо.
Докато се разхождахме, две млади момичета – излезли на разходка си говореха нещо на език, който аз не разбрах. След това, на едно от момичетата и звънна телефона. Бях толкова близо до нея, че не можех да повярвам на ушите си!

Стигнах до извода, че момичето е полиглот. А аз не съм.

Хапнахме и тръгнахме за Кърджали.

Това, което прави особено силно впечетление за пътищата в тази част на страната е изключителната поддръжка! Ако има една дупка в отсечката Хасково-Кърджали, аз лично обещавам да спра цигарите!

В Кърджали, понеже голяма част от нас не знаеха къде точно е срещата с тайфата, трябваше да питаме някои хора на къде да се движим.
В такива моменти, човек осъзнава, че не се намира в България!
Те ни разбират! При това мноооооого добре, но като че нарочно ни отговарят така.
Само за да ни видят израженията на „надменните софианци, които срещат езикови затруднения”. А по някога пропастта между нашия и техния език бе толкова голяма, че те не казваха и дума, а само с жестове показваха посоката.

Иска ми се да вярвам, че не го правят нарочно. Искаше ми се още, да се прибера от там с чудесни впечатления. Но някак... Езиковите разлики, мизерията, каруците, кравите и „оръдията на труда” от преди век (използвани и до днес в Родопите) доказват колко голяма е разликата. Сега остава въпроса: Къде точно е „другата България”?
В София или в Родопите? И отговора, който ми се върти в главата хич не ми е по вкуса.