текст: Иван Вазов
музика: Неизвестен автор
Няма как да не се сетим за песента, след като тези дни, не-много-тихия, никак не-бял Дунав се вълнува. Вълнува и нас.
Но това за “музика: Неизвестен автор” малко ми напомня и на неизвестността за ситуацията край Дунава. Изтичат всякакви новини, но аз вече на тях почти не мога да вярвам...
Друго нещо видях, което ме стресна. Снимки направени от “неизвестен автор” (т.е. в негов интерес и по негова молба е неизвестен), които са направени в два поредни дни – вчера и онзи ден.
Снимките показват едни и същи места, като само за едно денонощие нивото на водата се е покачило с около половин метър.
Железни Врата продължават да пускат води, някой пуска отрови в същото време в Дунава и изобщо – Балканска му работа.
Тази ситуация ме кара да мисля и в една друга насока:
Защо вече няма в училищата “Военно Обучение”?
Защо няколко поколения не знаят какво да правят при пожар?
При земетресение?
При някакво подобно природно бедствие?
Дали случката от лятото миналата година ще се повтори и сега само защото не знаем какво да правим в такива ситуации?
Голяма част от хауса, който настъпи при обилните валежи миналата година бе предизвикан НЕ от “липсата на държава”, а от нашето собствено незнание. Поставени в такава ситуация ние се вайкаме и се чудим как да извадим зимнинЪта от мазЪта, без да си даваме сметка, че можем да загубим живота си.
Защо нямаме никакво чувство за самосъхранение?
И защо хората ходят да гледат Дунава, вместо да си обират крушите от там?
Във всички цивилизовани държави, хората си помагат един на друг, отганизирани са и във всеки един момент в кооперацията се знае какво ще се прави след малко, ако Дунава се надигне малко повече.
Ами ние?
Помагаме ли си?
Или чакаме да дойдат БТР-ите за да помогнат на нас?
Няма коментари:
Публикуване на коментар