Спи ми се! Много! Но не мога да заспя. Какво ли не опитвах...
Готвене, ледено мохито, прясно мляко, шоколадови бонбони с кори от портокал, шкембе чорба и домати.
Не става и това е.
До сега играх и на Dota. Всички младежи от клана си легнаха, а аз не мога!
Не е от кафето! Малко пих днес от него. Не е и от притеснението, че утре Шумахер ще тръгне от първа позиция на поредното състезание от Формула 1.
Не е и котката на съседите.
То не беше заря, не бяха викове, не беше чудо. Ето.. и сега 3 след полунощ минава, главата ме боли, очите плачат, душата стене...
Живея в тих квартал и такова чудо до сега не е имало никога. За тези 5 години, в които живея в него. Най-силния шум идва от време на време от стадиона. „Георги Аспарухов”. Но скоро мачове не е имало. Или аз не съм си била вкъщи.
Около 1 часа си помислих... „Дали да не се обадя в полицията! Това е нетърпимо! А на всичкото отгоре си имат DJ”.
Нямта такъв човек.
„Ако ще въртим, хайде и да го сучем”.
Чудесен мисловен проблясък! Дали са му и микрофон! Като на концерт е! Казвам ви! Като на скапан чалга концерт!
Двойната дървена дограма не може да ме защити от набезите на тези звуци. И на умните изказвания от страна на нещото, което води „програмата”.
Другия вариант е да пусна моята музика. Нещо по избор...
Бетовен! Само удърна доза Бетовен ще ги оправи тези хаймани!
p.s. Чувствам се като пенсионерка. Не мога да повярвам, че съм го написала.Но по дяволите и аз имам нужда от сън!
Няма коментари:
Публикуване на коментар