Посвещеие към втори дубъл:
Колкото и да искат приятелите ми от Енергото, няма да ме спрат да си напиша думичките! Защо ли? Защото цялата банкова и данъчна система на Република България не ме спряха да си платя данъците, пък Енергото ли ще ми скачат със спиране на тока точно преди да дам save на написаното?
Да видим сега какво можем да си върнем от първи дубъл:
Днес попаднах на една новина за писмо, което пристигнало с 56 години закъснение. Текста е простичък:
“Джордж, искаш ли да се срещнем следващия уикенд при Монти. 2 часа добре ли е? С обич: Гуен”
Това не е първия случай, за който научавам. Но за разлика от този, предните получатели си живеели на същото място и проблеми не е имало, въпреки дупката в пространство-времето от няколко десетки РЕАЛНИ години.
Но второ писмо вече ми идва в повече и цял ден си блъскам главата с няколко въпроса:
От кога не сме писали нормално писмо?
От колко време не сме плюнчили лепилото на плика му?
От колко години не сме облизвали марките?
И къде по дяволите отиде романтиката?
Отговор има поне на последния въпрос:
Романтиката е в Машините!
Не, че е за хвалене, но аз лично съм забравила да пиша с химикал.
Пресен пример за тази липса на така-важното качество „писане на ръка” е случай от миналата седмица, когато ме споходи бедата с попълване на „платежно” за банката, през която си платих данъците.
След като направих няколко неволни грешки и изхвърлих в кофата няколко бланки, най-накрая предадох платежното с дебело подчертана и добре поправена цифра в ЕГН-то ми.
Тази моя поредна грешка доведе и до едно мило запознанство със земляка, който ми обработи документите и който „за протокола” пожела да види личната ми карта.
Какво да правя аз, след като ръцете ми са свикнали да се движат със скоростта на ума?
И виновна ли съм, че при писането на клавиатурата ползвам 10 пръста, а при писането на ръка – само три?
Но да се върнем на Романтиката и Машините.
Онова писмо по-горе, което ви цитирах ме върна в далечната 1993 година. От тогава датира последното „нормално” писмо, което съм получила по пощата от човек, който си е губил времето да го пише на ръка. Писмо, на което едва ли съм отговорила, след като не съм получила друго...
А може и да съм отговорила, но другото да не е написано...
Или да не е получено...
А най-странното е, че преди няколко денонощия сънувах старата пощенска кутия, в стария квартал... Сънувах, как я отварям и от там ме затрупват стари писма...
Писма, които не съм очаквала...
Стига за сънищата.
Със всичко това по-горе исках да напиша отворени любовни писма до:
xamctepa – за да видя пак написани неща от него (било то за срането, самоубийствата или за опитите да откаже цигарите)
starlight – за да ме радва и утре със нови снимки, от свят, който преди него не познавах
kiro – за това, че ми дължи бутилка с минерална вода заради финландкските кандидати на Евровизия – Lordi
karry – защото няма по-обичана и по-мразена жена в блог-а от нея
jones - заради приключенията
beer2beer – заради Soul II Soul, U2 и Кичка Б.
don - заради тъжните му постинги и веселите му коментари
idiot - заради него самия
viki02 – заради Братя Аргирови и заради това, че усети човещината
zashto - заради любовта към въпросителните знаци
thomas - заради едно коледно парти
thmcrp – за да обсъдим пак някои пропуски около войната в Ирак
* petence - защото тя има нужда от нас и защото е един от малкото будни умове в блог-а!
* bobitu - заради Самурая, Декстър, Cow и I. R. Baboon! :)
До тук с откритите писма.
Моето тайно любовно писмо ще бъде изпратено на този адрес
А сега ще го целуна и ще си легна до него.
Желая ви повече поводи за усмивки.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* Късно ги добавих! Извинете ме, за което. karry - беше права!
Няма коментари:
Публикуване на коментар