Затишието преди бурята винаги е най-досадната част...
Момента на очакването.
Тогава когато знаеш, че идва нещо лошо но не знаеш какво е то.
И при мен има подобно затишие тези дни. Или по-скоро е от вчера.
Очакването е най-големия бич за нетърпеливите. И за мен.
Уви, загубих кристалната топка преди няколко години, а и дори да беше на линия зная, че колкото повече научаваш за бъдещето и колкото повече искаш да го промениш, то като напук си прави каквото си иска.
За това вече не пия чай.
Листенцата и разположението им на дъното на чашата винаги са ме плашили.
Кафето е друго нещо. Пиеш го, след това хвърляш чашата и така...
Зная го.
Може и торнадо да се извие.
Ще почакаме.
Е, след това със сигурност ще е чисто. Малко разхвърляно, но чисто.
Няма коментари:
Публикуване на коментар