25.10.2006 10:30 - Любовен четириъгълник!

Да! Така си е! След като „прескочих трапа” (предвид случките, за които писах последния път), сега спокойно мога да ви разкажа за хубавия и свеж ден, който започва, за терасата отрупана с пране и за другите двама в моя любовен четириъгълник.

Младежа, аз, дебелия съседски котак и Джуниър!

Джуниър се появи скоро в къщата. Преди седмица.
Виждали сме го в махалата. Едно космато топче с преобладаващо сиво по него. Има и бяло, но не е много сигурно дали е бяло.
А би трябвало да е!

За Дебелия съм ви разказвала много пъти.
Дори си има блог: debel.blog.bg

Новините около него са, че преди няколко седмици му падна един от долните кучешки зъби и сега е най-смешната гледка на планетата. Прозявайки се прилича повече на хипопотам отколкото на котка. А асоциацията с хипопотама идва и от размерите му.
Все пак е 6 кг. живо тегло.

Нещо, което не може да се каже за Джуниър. Той е не-повече от 600 грама. Но да ви кажа, не му липсва апетит. Нещо повече – способен е да погълне толкова, колкото и 6 килограмовия му... Хм... Трудно е да се каже дали Дебелия има някаква роднинска връзка с този малък китеник. Факт е обаче, че Дебелия е приел под крилото си Джуниър и го обучава.

Не се шегувам! От малка съм израстнала с много котки около себе си. Винаги съм намирала начин да поднеса (за ужас на родителите ми) някое мърляво и опърпано коте от улицата, но никога не съм виждала подобно поведение.

Обикновено за обучението на малките котета се грижат женските.
А тук има нещо объркано.

Дебелия е мъжкар и половина и вече няколко години на пролет води големи борби за да си защити територията от по-наперените и по-млади котараци. При това го прави успешно.

Защо, обаче, един толкова независим и едър мъжкар проявява такива инстинкти и защо обучава малкия котак (с неопределен все още пол) това не мога да разбера.

Онази вечер се случи нещо уникално.

Дебелия котак дойде вкъщи. И си лежеше кротко, докато не дойде малкото на перваза на прозореца. Станах и отворих. Малкото се стресна и избяга в другия край на терасата.

Дебелия усети на къде отиват нещата и отиде до него. След това, залепи носа си за носа на малкия и му измърчи нещо мноооооого нежно и почти неуловимо за осакатения човешки слух. Малкото без да гледа се втурна към паничката, която изнесох. Но на средата на пътя от Дебелия до паничката, погледна нагоре и ме видя. Сепна се!
След това се обърна с надежда към Дебелия. Той бавно и напето тръгна напред, малкото доби смелост и двамата заедно стигнаха до паничката. Аз стоях като втрещена, защото за пръв път виждам такова поведение от страна на дърт мъжкар.

От тогава, Дебелия и Джуниър се редуват на паничката. Но винаги в тази поредност.
Май ще се наложи да купим още „прибори” за котки. :)
Ето как си живеем от скоро. В един прекрасен и препълнен с котешко присъствие любовен четириъгълник. Младежа, аз Дебелия и Джуниър!

Слънчев и усмихнат ден на всички ви!