Ден... пореден (вече не ги броя) от позитивната ми кампания!
Постите свършиха. И великия ден мина с преяждане... на яйца и агнешко.
Каквото искате казвайте, но на този празник – всички ядем агнешко!
Вчера обещах да ви покажа снимките от завръщането ми към миналото.
Признавам – не ми беше лесно да го направя. Дори малко се разочаровах, но ще разберете след малко.
В събота, след работа – поехме към Кюстендил. И по-конкретно към едно селце на 20 километра от града. Там в “тихото пристанище”, както го нарича татко, успяхме да се вредим около 18:00 часа.
Родителите ми обичат животните и от години, когато имат възможносат – приютяват по нещо в наистина огромния двор. Запознайте се със Звездичка:
Тя е много малка и изключително глезена. Ако сега я погалиш... и я оставиш – след малко ще се обади с недоволство и ще се опита да те извика... За да я галиш отново и отново.
Като казах за това, че родителите ми обичат животните имах предвид това:
Роко е едно чудесно куче. Според татко – той е секс символа на селото. И не го е страх да прескача високи огради, за да се докопа до най-апетитните кучки :)
На следващия ден (неделя) Дойдоха брат ми и сестра ми с децата.
Имам 3 чудесни племенници. Кой от кой по-готин. Ето как си прекарваха времето на село по-големите двама:
Именно тези хлапета откриха кой издава тайнствения шум в кашона от новия телевизор:
След последната зима, популацията от 11 котки (всички гледани от родителите ми) си отиде. В селото през зимата е изключително студено... Родителите ми ги откриха на куп... В балите слама... Само за една седмица родителите ми не бяха там и котките си отидоха... Много тъжна работа...
Но котки в двора отново ще има! Този път- благодарение на съседската. :)
В понеделник, решихме да отидем до Кюстендил. Първо – се отбихме до една от най-старите църкви на Балканите – “Свети Георги”. Уви, понеже е със статут на музей – беше затворена. Е, отидохме да видим какво се случва с моето училище.
Тук дойде разочарованието! ДОГРАМАТА!!!
Училището е едно от най-старите в страната. И вместо да се запази вида му...
Сложили му ужасна модерна дограма, на мястото на масивните дървени врати и прозорци... Няма как да ги забравя...
Те си стояха там, още от времето, в което тази сграда е била лятна вила на Фердинант.
А сега - единственото което напомня на отминалите времена са неработещите чешми в двора и орнаментите по самата сграда, които очевидно не изглеждат на мястото си с тази гадна дограма....
В Кюстендил, освен тази страхотна сграда, черешите и мутрите има и джамия.
Уви... От години никой не се наема с реставрацията и... А е жалко, защото и тя е на стотици години!
Но като цяло, града се развива... Наистина. Докато се разхождахме, споделих с младежа, че вече не го усещам като града в който съм израстнала. Той е съвсем нов и непознат... спрямо времето, в което го изоставих. Време, в което беше почти разрушен...
Мога да говоря много. За Арката на площада (останала като спомен от старото читалище - изгоряло до основи). За Майстора, за Килийното училище, за старата баня, за минералната вода, за Хисарлъка!
Всъщност – нека ви разходя из Хисарлъка:
Освен останките от Римската стена, която в далечното минало е опасвала целия град, в Хисарлъка има запазена и непокътната гора. Там се намира и санаториума за белодробни заболявания. Един от малкото в страната ни.
Има и Зоологическа Градина. И с изненада открихме, че там дори и по Великденските празници кипи сериозен труд. Правят се нови помещения за още и още животинки.
А котките щъкат на воля и ... И се множат!
Вълците... Нямаше ги преди!
Най-хубавото в цялата ни разходка дойде именно в Зоопарка на Кюстендил.
Един от служителите в него... Хвана катеричка.
Тя живее на воля, но си има любезно направена къщичка и си живее в нея.
Нямаше как... Вече беше време да се прибираме в София. А тя, и този път не изневери на нравите си да ти скапе настроението от празника по следния начин:
Е, празниците минаха, но си струваше – нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар