Чували ли сте скоро този израз?
Аз не го бях чувала от дете...
До днес!
След това – закъснях за среща с младежа, с който се бяхме уговорили в 2 часа да обядваме заедно.
Не бяхме обядвали заедно от много време и това предполагаше да отида на време, но котката ме забави.
Както и да е...
След като се разделихме, реших да взема отсечката от Операта до работата пеше.
И там – пред операта, докато забързаните хора минаваха около мен, докато разни шофьори си свикаха един на друг, докато трамваите не можеха да минат от коли – застанали на релсите чух този израз:
Винаги, когато имам възможност оставям.
Но никога до сега не съм чувала тези думи, изречени с толкова много мъка и надежда в тях.
Това е част от моята позитивна кампания.
И ще се моля хората, които имат нужда от човещина (поднесена по този начин) да стават все по-малко...
Няма коментари:
Публикуване на коментар