Как станах програмен директор безплатно...

Купувах си разни неща в аптеката и телефона ми звънна. Радо е човек, който винаги ме запознава с неща, които в повечето случаи не зная за себе си. Така миналата година ме информира, че чете моя статия във вестник Капитал.

Всъщност, това беше мой пост в предния ми блог, който бяха препечатали без мое знание.

Днес, отново той ми звъни и със закачливия си тон, на който малко жени биха устояли, споделя:

- Ти си се върнала в бизнеса и не се обаждаш?
- За какво говориш?
- Ами чета тук във форума на Предавател, че си програмен директор на Радио 1 рок!
- Ради, ти нещо се майтапиш. Знаеш кога напуснах Ретро. Нямам нищо общо.
- Хайде, хайде. Пише го и в сайта на АБРО (Асоциация на Българските Радио и Телевизионни Операторо).
- Виж Ради, не зная за какво говориш, а и понеже съм навън, като се върна в офиса ще си пишем по скайп за да го видя с очите си това.

Взех си кафе и се подготвих психически да се посмея за шегата му. Уви, оказа се, че не е шега. Ради ми пусна линк към форума, където чета това:

А като се кликне на посочения линк в последния коментар наистина се влиза в официалната страница на АБРО, където отново виси името ми:

Напуснах Ретро Радио в началото намесец август 2007 година. Сега, за справка е 2009, а Ретро Радио не съществува. След това започнах работа в един от проектите на компанията Инвестор БГ, а сега работя в www.webradio.bg .

Не съм виждала никой от Комюникорп от миналогодишните награди на БГ Радио насам. Т.е. моите работни взаимоотношения с тях приключват още през 2007 година.

Цялото това нещо не ме кара да се чувствам горда. Напротив. Чувствам се тъпо, защото не съм взела полагащите ми се като "програмен директор" средства.

В ситуация на финансова криза се чудя дали да не си поискам всички работни заплати със задна дата? Голяма работа, че никога не съм работила в това радио. След като всички са наясно, че аз съм програмен директор какво може да ме спре?