В музиката е добре да има и текст

"Драги слушатели, вие всичко разбирате,
но за нашиая труд не подозирате -
как се потим, как се мъчиме здравата,
не за парите и не за славата...
Има ли мисъл, има ли чувство -
само тогава става изкуство!"


Признавам, че този пост отлежава от доста време. Чакаше някой да пробуди старата идея, която ми хрумна по време на бързо преслушване на последния албум на Балканджи. Тогава, докато преслушвах набързо усетих нещо, което не бях усещала от средата на 90-те до сега.

Улових се, че се опитвам да запомня парченца от текстовете. т.е. Каквото мога.

Замислих се защо не ми се е случвало от толкова време и отговорът светна с огромен червен надпис:

"А ти, кога за последно си чула българска песен със смислен текст?"

Е, честно казано не помня от кога, но най-вероятно ще да е било в средата на 90-те години. Говоря за текст със смисъл от първата до последната дума. Текст, който да разказва история.

Какво получаваме в последните години? Да вземем за пример родната популярна музика, наричана за по-лесно естрада. За колко имена се сещате в нея?

Графа, Мария Илиева, Миро?

Реших да навляза една идея по-дълбоко в тази материя и да докажа на себе си, че не съм права. Че все пак има съвремени песни, които си струват текстовете.

Бързо се отказах.

Едно време искрено ме забавляваха песни като "Момиче с Куче" на Тодор Колев и "Син Балон" на Щурците. И въпреки, че текстовете им на първо четене са безсмислени, в тях можеш да намериш увод, изложение и заключение. Има история, която разказва. Макар и на шега.

"Композиторът мълчи, ала виждам го нервиран
'Тука, вика, не личи, че си в нещо ангажиран.
Към интимния момент прибави, заради мене,
нов фолклорен елемент - да съм с гражданско звучение'"

Какво се случва с днешна дата в творенето на текстове за песни? Сега, всичко е толкова просто, че може да се събере в три думи, малко вой, подходяща мелодия, направена на компютъра по невнимание...

И все пак, ако решиш да пишеш текстове за съвременната естрадна музика, за да не кажат, че си глупав е добре да ползваш думи, чието значение не разбираш, но стоят готино в текста. А по някога могат и да се римуват.

Лично аз смятам, че този феномен в родната музика започва от момента, в който Марги Хранова изпя песен по текст на Мишо Белчев - "Безсъница". Моите уважения към поета с китара, но първите 4 реда от стиха винаги са ме смачквали.

Като цяло стихотворението не е идеално лошо. Но тези първи 4 реда промениха завинаги писането на песни в България:

"По стълбите тичат
задъхани струни.
В празната къща се буди от сън
прашна китара."

Да прескочим сега в 90-те години. Кои бяха най-големите родни поп звезди? Дони и Момчил? Защо не?

Всичко беше много хубаво до момента, в който не се появи песента "Червило". Паметта ми изневерява, но си мисля, че това им беше последния "хит", част от който звучи така:

"Оранжев дъжд полива телата ни
в синя нощ с червени петна.
В розов сън на червила
черно-бял не изглежда света a-a-a-a"

Какво стана след това? Дони направи "шеметна кариера" с жена си, Нети и с текстове като този:

"Ще сложим шапки, грим, очила
И ще избягаме навън от света
Шумът ще гори нашите следи
Номерът е твърде стар
Време за пожар"

Не бива да пропускаме и огромния принос на Нети в съвременото текстописане:

"Луната спи, а някой краде птици, друг -
рисува очи
Съвсем тихо
Луната спи, а паяк плете сноп лъчи
лунааата спи"

Ако ви се занимава можете да забележите, че в творчеството на Дони очилата са нещо, без което римата не би могла да стане.

И като стана дума за очила, никога няма да забравя как Графа, млад и полу неизвестен в дълбоките '90 направи концерт в Младежкия дом в Дупница. Тогава момчето се яви с 3 чифта слънчеви очила. Едните, поставени където им е мястото - на очите, другите в джоба на ризката, която бе избрал за случая и третите на главата.

"Глава" ли казах?

"Има бръмбъри в главата ми,
бръмбъри в главата ми,
само бръмбъри в главата ми.
Глава, глава -
тя вече не ми трябва"

Но да оставим това тъмно петно в 20-годишната история на Графа. Да видим какво се крие в последния му хит с Мария Илиева "Чуваш ли ме":

"Няма смисъл от излишни думи...
Бариери няма по между ни,
не губи дори минута време!
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме?"

Истински творчески скок! Особено, ако се сравни с "Боза", "Глава" онази история с портокалите и всякакви други заглавия, от една дума. Минимълизъм му е майката...

"Драги слушатели, вие всичко разбирате,
но за нашиая труд не подозирате -
как се потим, как се мъчиме здравата,
не за парите и не за славата...
Има ли мисъл, има ли чувство -
само тогава става изкуство!"

И на фона на всичко това, Каризма се появиха като глъдка свеж въздух. Уви - за кратко. След представените до тук текстове, нещата, които пееха Галя и Миро си бяха направо разбираеми. Нищо чудно, че песни като "Колко ми липсваш" и "Минаваш през мен" може да запее всеки, ако го вдигнете от дълбок сън и го помолите да го направи.

Паралелно с всички изброени до тук и Нона Йотова се включи навреме, за да се вреди в общото изброяване на цветове с песента си "Лилава Нощ".

"В лилава нощ с лилави пеперуди
ще срещна в тъмното добри очи.
И сигурно и те ще са лилави,
защото бродят през лилава нощ,нали!?

И във вълшебен миг,лилавите очи
ще гледат мен в лилава нощ."

Доста модерно беше това с цветовете. И няма спор - така текстовете ставаха по-шарени. Но, ако искате да сте мрачни и в същото време романтични до болка, без текста ви да прилича на такъв за чалга песен - можете да вземете пример от долния дует:


Лора Владова и Светльо Христов - "Нова песен неромантична"

"Няма как да ти простя
За миг отне ми вечността
Ледът разпръсна се
И бавно слезе в моето сърце
Разруши се, но не спря
Парчета падат и туптят
И редят сами отново път
Показват ми пак своя път към теб."

Що се отнася до чалга песните... Те по едно време се раждаха от чалга генераторите, а след това някой без да иска ги остави в ръцете на Надежда Захариева... Интересно как Дамян Дамянов е живял с нея... Направо потръпвам от тази мисъл.

В рок музиката - там е ясно, че има попадения при това не малко. И в този ред на мисли... Много е вероятно група Епизод все още да я има, благодарение на текстовете, които ползват. Те винаги са разчитали на най-добрите. Като се започне от Вазов и се свърши с Франсоа Вийон.

Поздрав на всички трудоваци в съвременото текстописане!