9 месеца по-късно

Не, не съм родила, спокойно! Просто толкова е времето, в което дори не съм влизала в блога си. Да си призная - доста време загубих, докато си спомня как да вляза. Правя го, защото ме сръчкаха, че не пиша. И макар да не съм сигурна, че имам кой-знае какво за казване - ето на! Тук съм!

Все пак в последно време ме вълнува тема, за която искам да говоря. Темата да живееш "на границата". 

Не съм пътувала много извън България. Дори в съседна Румъния не съм ходила, но в последните няколко години посетих по няколко пъти останалите ни съседки и си давам сметка, че е много лошо да си българин. Хем си на Балканите - хем не си. На границата си и си взел възможно най-лошото от двете страни.

Забързан, нервен и неудовлетворен като средностатистическия баш-европеец и псуващо пиянде без никакъв инстинкт за самосъхранение като изпаднал балканец. 

Не можеш да поддържаш чисто около себе си, като в Турция, например. Не можеш да се възползваш от Европата, като гърците. Вече не можеш да се веселиш - така, както го правят братята сърби.

Говориш за значимите постижения на Феликс Баумгартнер, но забравяш, че зад идеята за скок от "стратосферата" се крие българският парашутист Иван Трифонов.

Родното кино е като предъвкан американски екшън от 90-те, а по цял свят се радват на балканските филми. Ти поглъщаш индийски. 

Ходиш на народни танци "за отслабване", но дори не можеш да изброиш 5 значими народни изпълнители. Янка Рупкина или Валя Балканска пееше в космоса?!

Ядеш салата с манго, авокадо и аспержи, а краставиците се внасят от Испания.

Толкова си свикнал да ходиш по улиците (вместо по тротоарите), че когато колата набие рязко спирачки пред теб - точно преди да те прегази, поглеждаш с кървясал поглед шофьора, спасил живота ти току-що, и му теглиш една дълга и звучна, а после посягаш да му счупиш страничното огледало.

Пресичаш бавно, като на дефиле, на интервал от 4 секунди след предния на пешеходната пътека, за да ги научиш тия нагли шофьори да спират на зебрата. Без да мислиш, че може би пречиш на някого, 3 коли по-назад, който кара родилка с изтекли води към болницата.

Лошо е да си на границата между марковите парцалки и изконното балканско право да биеш жена си, че не е сготвила мусаката навреме за мача. Това те обърква. Не знаеш дали да пазаруваш в големия хипермаркет замразена риба от Китай или да отидеш на Женския пазар за ориз от арабите.

Уж си европеец, ама в Европа не те приемат като такъв. И ти не се приемаш като такъв, а да кажеш, че си балканец е срамно, бе! Ще се изложиш пред чужденците. И все пак им подаваш да опитат домашната ти ракия при всеки удобен случай.

Трудно е да си на границата и да искаш да си хем едното - хем другото, но да не можеш да си нито едно от двете. Все нещо не ти достига....

И така унесен в такива тежки мисли ходиш по улиците, а когато колата насреща рязко спре, за да не те бутне, поглеждаш шофьора с кървясъл поглед, теглиш му една сочна и звучна, хвърляш фаса на земята и добавяш гръмогласно: "Гледай къде караш, бе! Такива като теб в Европа лежат по затворите!"

Край.