CB4081AB*

Ако съм прихванала нещо от съжителството ми с куче, то е чувството за справедливост. На прибиране от работа, спрях на паркинга на близък магазин, за да взема набързо малко плодове. На входа виждам, че от сребрист Сеат, спрял на място за инвалиди излиза едно здраво и право подобие на човек от женски пол с тежък грим и вид на евтина куртизанка.

- Извинете, но не виждам да сте инвалид. Защо не си преместите колата?
- ЗАЩООО?, отговаря перхидроленото чудо на мисълта
- Ами, защото сте спрели на място за инвалиди, а вие, очевидно, не сте такава.
- АЗ СЪМ САМО ЗА МАЛКО!
- Да, но заехте единственото свободно място за инвалиди. Ако сега някой такъв дойде - няма да има къде да спре!
Чудото измърмори още нещо под тоновете грим, докато падат малки люспички от фон дьо тена.
-Добре, ако толкова много ви харесва да взимате местата на инвалидите - вземете и някой от недъзите им, отговорих вече разтреперена от сблъсъка ми с булката.

Много се надявах перхидроленото чудо на мисълта да се засегне от клетвата ми и да се върне и да си премести колата. Вместо това то влезе спокойно в магазина, взе си количка и започна да сурка пети по мръсните плочки.

За зла беда отново се сблъсках с нея между рафтовете и измърморих разминавайки се, че нищо нямаше да ѝ се случи, ако си беше преместила колата на 3 метра в страни.
-ТИ ОТ КЪДЕ ЗНАЕШ, ЧЕ НЯМАМ ПРОТЕЗА НА КРАКЪ?, опулено ми отговори чудото  докато броката от клепачите падаше по изпитите бузи.

Това допълнително ме потресе. Видно беше, че няма протеза на крака си, но очевидно някой е забравил да сложи такава под перхидроления скалп.

Реших да помоля охраната да обръщат внимание кой спира на тези единствени 3 места за инвалиди пред магазина.

-Ама ние не сме за това, миличка, отговориха вкупом двамата охранители на пенсионна възраст. -Знаем, че то сега и по телевизията много говорят за това, ама не можем нищо да им кажем. То полицията трябва!

Това наистина ме изкара от кожа!

Значи, на всеки магазин да назначим по един полицай, който да варди душевните инвалиди да не спират на местата за хората в неравностойно положение? Така ли?

Случая не е единствен. Всеки път, когато видя подобна постъпка, заради лошото си възпитание правя забележка. И всеки път хората се връщат и местят колите си. Но не и днес. Днес се сблъсках в стена! Стена омазана в 4 тона грим и 2 цистерни перхидрол.

Яд ме е, че в този момент нямах нито един от ТЕЗИ стикери. Иначе нямаше да ѝ се размине! Честно!

------------------------------------------------------------------------------------------
*Заглавието отговаря на регистрационния номер на сребристия Сеат, в който се вози моето чудо. Дано поне не си е купило книжката...