Котето беглец!

За мнозина е ясно, че от известно време имаме 2 котки. Петко и Обамчо. Имената им си имат дълги за разказване истории. Днес, за 7 часа останахме само с една котка и мислехме, че ще си останем така завинаги.



Как започна всичко в котешкия хорър?


Както всеки такъв. Без нищо, което да подскаже какво ще се случи.

Събудих се в 7:30 и като робот, в просъница, отидох и сложих на котаците храна. Върнах се в леглото и както винаги се успах. След като се събудих повторно в 9 часа започнах обичайните процедури. Чистене на пясък, смяна на водата за котетата, отваряне на терасата за да се проветри и те да позяпат...

През това време влязох в банята. Едва след всичко изредено до тук обръщам внимание на себе си. Навици, какво да се прави.

Правя сутрешния си тоалет, излизам, Петко ме посреща на вратата на банята, отърква се в крака ми. Отивам в стаята, обличам се, отивам да затворя терасата и...

Едва тогава усещам, че нещо ми липсва.

Обамче?

Къде ли се е скрил?

Обиколих цялата къща, излязох на терасата... Няма го!

- Ваньо, ставай, че Обамчо е скочил от терасата. Няма го!

Паниката е пълна. Хукваме през глава да го търсим навън. Върнах се да взема паничка и малко храна. Обикновено и двамата са много благосклонни към лекото потропване с пръст по паничката. Това е сигнал, че е време за "сутрешна или вечерна проверка" (в зависимост от случая). Живеем в кооперация, построена насред поле. Няма нищо около нас, освен още една - две къщи. Може да е избягал къде ли не?

Питахме продавачката в магазина дали е виждала черна котка, която да е скочила от горните етажи.

- Да! Ама така бързо скочи и хукна натам (сочейки полето), че си помислих, че ми се е привидяло!

АХА! Сега вече имахме посока.

Хукнахме към полето, където баби от близките къщи си пасат козите.

След 3 часа тичане по блатистите поляни се отказахме. Няма начин... Може да е отишъл навсякъде. И двамата закъсняхме за работа. Аз отидох в 12:30. И младежа към толкова.

Помолих колегата, предвид форсмажорните обстоятелства да си тръгна по-рано. Таксито до вкъщи: 10 лв.

Разлепих обяви в района и точно половин час по-късно един от съседите звъннал на младежа.

- "Така и така, видях още тази сутрин едно коте под една решетка, до която се стига само през мазетата."

Ваньо ми звъни:

- "Така и така, нашия хубустник май е еди-къде-си под една решетка до блока. Слез да провериш дали още е там..."

Слизам аз и започвам да проверявам решетка след решетка.



Намирам го ето тук:



Вече по-спокойна, започвам да се смея. В този момент Ваньо ми звъни:

- Намери ли го?
- Ха ха ха ха ха. Тука е!
- Добре, аз сега тръгвам ще намерим начин как да го извадим.
- През решетките не става. Опитах, но не може.

Наистина не стана. Идея нямам как е влязъл вътре, но хубавото е, че половин час по-късно имахме отново втори котарак. Малко мръсен и доста уплашен, но си е вече вкъщи и си играе весело с Петко.

Изненадващо! Depeche Mode омекнаха!

Рядко първите ми впечатления са толкова категорични за нещо. Особено, когато става дума за Депеш. Обичам ги от години, но оцених колко важна роля имат в живота ми едва след концерта им през юни 2006 година...

Няма да си кривя душата. Очаквах повече след Playing the Angel. Те сами вдигнаха толкова високо летвата, че сега, няколко години по-късно, не успяха да я прескочат.

Всичко в новия албум звучи толкова меко...

Човек остава с впечатлението, че едва ли не Винс Кларк се е върнал в групата.

Трябваше да се досетя, че всичката тази голяма рекламна кампания, показните пресконференции, всичките ПиАр кампании по отношение на обложки и първи сингли... Всичко това е било с цел да се привлече внимание и на база на голямата реклама някой да се излъже и да купи албума.

Преди малко промених статуса си във фейсбуук със следния текст:

"Първо слушане на D.M. Като първият секс е!" т.е. хем ти е приятно, хем ти е напрегнато.

От всички 10-тина песни, които се предполага, че ще влязат в албума само в една-две се усеща това настроение, с което беше изтъкан Playing the Angel.

Очевидно световната криза не е само финансова...

И все пак, тук говорим за първи демо записи изтекли от студиото. В албума може да звучат по съвсем различен начин, а на концерта на 18 май още по-по-най...

Дали ще си купя Sounds of the Universe в супер-мега-хипер-пре-сейл-лимитед едишън?

Бих, ако с него върви още един албум. С песни, от които групата не се срамува.

п.с. Добре де... сигурно на 18-то слушане ще ми хареса нещо и ще си го купя, но на първо слушане мога спокойно да кажа, че песните, писани от Винс Кларк са по-достойни от тези, които чух днес.

Beirut опустошиха всичко детско в мен...

Защо винаги, когато напълня плеъра си с непозната музика, винаги излиза нова и нова? Това се питам от няколко часа.

Всичко започна преди седмица, когато се захванах да правя видеото от предния ми пост. Търсейки подходяща песен се разрових из африканските изпълнители и открих топлата вода в лицето на The Mahotella Queens.


Намерих няколко албума на афро групи, като един от тях ми хареса страшно много - Induku Zethu (това и да искам няма да мога да го прочета правилно, да не говорим за спелуването на български).

Той е на Ladysmith Black Mambazo, води се първият им такъв, издаден през далечната 1984 година.

Днес, докато им се радвах през дългия път към работата си дадох сметка, че това е "радиото", което искам.

т.е. Когато слушам радио, това, което ме държи на дадена честота е изненадата! Най-вероятно за това продължавам да слушам Хоризонт за поредна година. Само те могат да ме изненадат с песен, която не съм чувала. Просто базата им е огромна, за което винаги съм им завиждала.

Отклоних се.

Та... Тъкмо се радвах, че ще обогатя музикалните си познания с малко африканска музика и докато си правех следобедни планове какво ще слушам на връщане към вкъщи, колегата ми изскочи с някакъв концерт на Dead Can Dance. Припомних си колко много им се радвах "на младини" и ми стана мило.

После ме зариби с някакви блогове на хора, които пускат много ненормална музика и едно име ми се стори познато:

"Beirut"...

Асоциацията е за нещо страшно, опустошително... И наистина е такова, но по малко по-различен начин.

Като истински Тома Неверни веднага намерих информация за групата от 2 източника (навик, няма как). Ставаше ми все по-интересно и все по-интересно... Пуснах няколко клипа във фейсбуук, но и тогава не ми мина.

Та реших да ги разпространя и тук. Те са моята нова музикална любов и много съжалявам, че съм ги открила цели 3 години по-късно. От толкова време съществуват, но за тяхна радост на американския музикален пазар не са непознато име.

А това ме подсеща за още нещо, за което си говорехме с колегата днес:

Знаете ли, че вазелина за устни (този, който е под формата на червило) вече е на 100 години? До преди 10-15 години в България думата "вазелин" се асоциираше с ето това:


Странна работа. Хубаво е човек да открива по нещо ново всеки ден. Моето ново откритие са Beirut!

Вижте за какви симпатяги става дума!