Не съм вярвала, че един велосипед може да е повод за запознанство с около 20 човека на веднъж.
Но нека започна от протеста за Странджа.
Точно там ми дадоха едно зелено листче, с помощта на което вчера цял ден се забавлявах с напълно непознати хора.
В него пишеше за вело поход, от София до Панчарево и обратно. И реших да навия младежа и да отидем.
Речено – сторено!
Вчера, ставам рано, правя сандвичи, събиам в раниците каквото трябва и яхаме колелата в непосилния за нас час 8:10 сутринта и бегом към Борисовата градина, от където тръгва похода.
В началото малко се стреснахме, защото имаше повече камери и фотографи отколкото участници в похода. В крайна сметка се събрахме около 20-тина ентусиасти и тръгнахме.
Както обикновено в среда с непознати – гледаш да си по-близо до другарчето, но когато тръгва колоната някак ти става мило от това, че има още хора, които също като теб са избрали съботата за ден, в който ще им се случи нещо ново и непознато.
Докато излезем от града, голяма част от минувачите много ни се радваха. От автомобилите ни свиркаха (някак радостно, а не изнервено). Махаха ни и ни пожелаваха да я караме все така.
Минахме през Цариградско шосе с коли отпред и отзад и с много добро темпо, благодарение на един от водачите! Ето го и него:
Трудно, но не много, успяхме да пресечем и Околовръстния път на София и на „Камбаните” се проведе първата кратка почивка с инструкраж за терена, който ни очаква:
Терена наистина не беше много лесен. Някои от нас падаха, бутаха колелата, но най-накрая стихнахме на едно място, където също решихме да починем. Някои дори и биричка пийнаха за отскок.
Ето малко снимки от мястото:
По едно време дойде един бял бус и ни казаха да махнем колелетата от пътя, защото носят хляба. Нямаше как да оставим хората без хляб и набързо махнахме всички возила от пътя.
Почивката и биричката свършиха и се отправихме към Панчарево.
По пътя до Панчарево спирахме на още няколко места. Ядохме сладолед, михме се на една чешмичка, видяхме един много екстравагантен трактор, малки лоши кучета и т.н. и най-накрая стигнахме до полянката, която беше наша крайна цел в прехода.
Повечето местни в парка, явно са свикнали с такива групи като нашата.
Ето и групата в снимки:
Ето и останалите водачи, които направиха всичко възможно да ни отведат и да ни върнат обратно живи и здрави.
В групата имаше 2-ма много атрактивни участници, които се открояваха от останалите, заради това, че велосипедите им не бяха точно за планина, но се похвалиха, че са ги спирали полицаи за превишена скорост по шосето.
Имахме и медицинско лице! За щастие на всички не я затруднихме много. :)
Моето другарче! Предполагам сте го виждали, но ето го на няколко снимки:
Докато отмаряхме малко след пристигането ни със сандвичи и много вода (някои предпочетоха биричка) едно нещо ми намигна от тревата и за щастие не беше кърлеж:
Вижте какво си намерих!!!
Ето ни и двамата:
Към средата напочивката се наложи младежа да ме изостави, заради важни дела свързани с майстори и поправка на авомобили.
Жалко, защото изпусна забавата с фризбито. Ето малко снимки от гоненето на фризби:
Изпуснах ли нещо? О, да!
Водачите ни бяха с много забавни одежди:
Имаше и още папараци като нас:
Имам още много снимки, но тези май дават достатъчно добра представа за това, което ни се случи вчера. Искам да благодаря на всички, които бяха в групата за чудесната събота и за това, че се запознахме.
Искам да благодаря и за още нещо:
За изминатите десетки километри на колело и за това, че в момента се чувствам като разглобена. :) Въпреки всички мускулни неразположения се чувствам щастлива за часоверте с тези хора, които в началото на срещата за мен бяха напълно непознати, а сега ги чувствам като добри приятели!
Няма коментари:
Публикуване на коментар