Високи сини планини,
реки и златни равнини,
небето като от коприна...
Това е моята родина!
Никога няма да забравя къщата му в Казанлък. Още по-малко ще забравя разказите му. Съвсем никак няма да забравя и четирилистната детелина, която преди няколко години намерих в двора на същата тази къща. Детелина, която нося винаги със себе си.
Този пост има голяма връзка с протестите напоследък.
Няма да се впускам в анализ на събитията. Нито ще чопля политиката на България към природата, която ни е дадена и която не можем да оценим.
Само ще напомня на тези, които линчуват младите хора вдигнали се на протест, да се върнат малко към класиката и да открият поне един автор, който да не е разказвал за красотата на природата в България.
Аз поне не се сещам за такъв.
Критиките са хубаво нещо. В спора, казват, се раждала истината.
Казват още, че планината раждала хора.
Но да оставя това. Иска ми се да ви напомня един разказ на Чудомир (, който чудесно показва що за Туристи са голяма част от тези, които критикуват протестите:
„- Да идем, Цвятко, да направим и ний един излет до Балкана! - думаше един съботен ден на мъжа си мадам Гоца. - Целият град, куцо и сакато, ходи въздух да промени и линията си да оправи, само ний кюхтим тука и дебелеем. По-миналото лято още се канехме. Лятос обуща си купих, уж дано тръгнем, а то!... Погледни се на какво си замязал от тлъстини, че и мене погледни! Стига туй пусто лежане! Да идем утре! Съгласи се, защото инак сама тръгвам с туристите. Сто и десет кила съм вече - не ща повече. Тръгвам! Чу ли?
- Добре де, добре - изгрухтя бай Цвятко, обърна се на кушетката и захърка отново като мотоциклет.
Разшета са мадам Гоца, заприготвя се, прати слугинята на пазара да купи месо за кюфтета, сардели, кренвирши, халва, домати, краставици, пиперки, свари 14 яйца, напълни една кутия с кайсиев мармалад без кожиците, отряза и половината свинска луканка. И като прибави два хляба - единия ръжен за регулиране на стомаха и другия обикновен, - мушна една матара с вино, шише коняк, спиртник, кафе, килимче, мушама, долни дрехи, чорапи, сапун, четка за зъби, клечки за зъби, вилици, ножове, две чинии, вазелин, аспирин, йод и пудра за подсичане, натъпка раницата тъй, че заприлича на нея самата. Вечерта ядоха рано и легнаха да спят.”
Продължението можете да намерите на линк-а по-долу. Разказа е кратък и едва ли ще отнеме много време за да го прочетете.Планината не е за всеки. В началото и аз бях като мадам Оче – пълна с ентусиазъм. След това, също като нея срещнах известни трудности (поне не си скъсах новата рокля по модата). Но не се отказах. Не полегнах до кладенчето в полето.
И съм твърдо решена да отида на местата, на които не съм ходила. А те не са малко. При това тук – в България.
И май трябва да побързам. Преди да са ме изпреварили багерите и крановете.
Каквото мога – ще снимам. Така, както направих преди година при поредното ми ходене ТУК!
„Балкани, дигай-те се... в нее-бе-са-таа!...”
Няма коментари:
Публикуване на коментар