Сигурно много от вас се питат какво се случва с блога на Динка?
Ами... Нищо не се случва, защото на Динка и се случват много неща.
Мога да се похваля с много работа.
Мога да се похваля с много каране на велосипед.
Мога да се похваля и с това, че храним 4 съседски котки.
Това, с което мога да се оплача е, че Дебелия Котак на съседите вече не го виждам. Може да е заминал за вечното котешко царство, но има наследници!
Ето ги и наследниците. Точно тях храним.
Разбира се, снимките са направени с новата фотка. :)
Един от първите манекени, обаче изглеждаше така:
Няма как да ви представя снимка на новото фото, но мога да ви представя снимки направени от него.
Какво ще кажете за една кратка разходка в снимки до Витоша? С колело разбира се!
И с чудесен спътниик!
Странно е как нещо като Витоша все още издържа на всичките тези мърсотии, които са в подножието и. И все пак... много от тези, които правят „проблема с отпадъците на София” - истински проблем, очевидно не се качват често тук.
Иначе нямаше да е толкова хубаво място за отдих в жегите!
Ето я и пътеката, която за нас се превърна в любимо място, а за едни момчета (също с колела) място, на което някаква руса патка си слага колелото така, че да се опита да пребие всички тях.
Ползвам случая да се извиня отново на 4-те момчета, които за малко да убия...
Обещавам никога повече да не си хвърлям колелото така... Обещавам!
Точно когато решихме да се връщаме, защото се уморихме от жегите (все пак беше в събота следобед около 6 часа и около 40 градуса на въздуха), стигнахме до нещо наистина прекрасно.
От ляво на пътеката се виждаше това:
А от дясно... т.е. от долната страна на пътеката горното нещо продължаваше така:
А ето и как изглежда моето колело спрямо мащаба:
На прибиране видяхме катерици, които се катереха по жиците и ядяха джанки в един двор, както и един опасен дакел. Очевидно последния, както и всички кучета в Бояна не обичат велосипедисти...
Но стига съм се хвалила!
Вие с какво можете да се похвалите?
Няма коментари:
Публикуване на коментар