Продължих спокойно с велокоптера, защото зная, че мен задръстване с колелото трудно може да ме уплаши.
И така... без страх до площад Македония. Там, за пореден... може би 7-ми ден светофара не работи. При всичките тези ремонти в София и при не-малкото трамваи минаващи от там – можете да си представите за какво забавление става дума.
Тръгвам да пресичам аз, заедно с няколко коли, които се осмелиха да влязат в кръстовището, минавам пред трамвая и точно тогава от дясно някой реши да изпреварва спрелия трамвай.
Феномен, който често се вижда и на пешеходните пътеки.
Няма лошо – свикнала съм с такива неща. Ама най-безумното беше това, че всичкия този качамак на кръстовището става пред очите на двама полицаи, паркирали на спирката на трамвая от другата страна на кръстовището посока Руски Паметник. И гледат мъчно.
Отидох с колелото и понеже нервите ми не издържаха с малко по-висок тон ги помолих да излязат на кръстовището и да регулират движението.
Но не! Плаките за друго явно им трябваха, защото докато аз, се опитвам да им обяснявам, че не е нормално да стоят безучастно, сякаш, за да свършат някаква работа – точно този човек, който щеше да ме бутне преди малко... Точно на него вдигнаха палка и го придърпаха в страни за да му казват колко е сгрешил.
Ами... колкото той имаше вина там в тази ситуация – двойно по-голяма вина имаха те, защото не направиха нищо за да помогнат на трафика.
И това е само едно кръстовище в блокираната от ремонти София. При все се случва само за 5 минути.
А колко още предпоставки за ПТП-та са се случили до края на смяната на тези две момчета – не мога да ви кажа. На стотина метра по-нагоре по маршрута ми, един хубавец тъкмо паркираше на велосипедната алея.
Попитах го дали това е най-удобното място за паркиране и дали според него, ако някой мине с инвалидана количка по алеята - ще има място да мине край него.
То - аз нямах място да мина - да не говорим за човек в неравностойно положение.
Попитах го какво да направя? Да звънна в полицията за да му се вдигне колата и съответно - да му се напише акт, а той ми отговори най-нагло, че на него видите ли - акт не можел никой да му напише.
Ами как ще може? Живеем в страната на чудесата и само дето аз не си изпросих акта днес, като се опитах да помоля полицията да си севърши работата на едно от стотиците кръстивоща в милата ни столица! И знаете ли... само софийската полиция е такава! Защото много по-лесно е да регистрираш ПТП-та, отколкото да работиш така, че да ги предотвратиш.
Дали да не спра да си плащам данъците?
Няма коментари:
Публикуване на коментар