Ако никога не сте разбирали думите на Морфиъс, изправен гордо срещу избрания Нео, когато му заръчва да купи 2 бири, защото все пак ТОЙ а не Морфиъс е ИЗБРАН...
Или когато му разказва за самата Матрица и за това, че хората не знаят кое е сън и кое реалност... Имам един съвет: Поиграйте точно 3 вечери на Diablo!
Ех, Илия! Ако бях те послушала тогава...
Илия е геймър. От толкова високо ниво, колкото и моя младеж. Сега... като се замисля – тези същества винаги са се намествали много удобно в живота ми. Винаги.
Та... Точно в този момент, в който прекрачвах ГРАНИЦАТА и със самодоволна усмивка избирах „червеното”, а не „синьото” хапче, за да разбере ЩО Е ТО МАТРИЦАТА, Илия ми каза:
- Diablo не се играе! Тази игра се боледува!
След това ми разказа една покъртителна история за старите му съквартиранти.
Той играе тихичко на компютъра а двамата му съквартиранти спят на леглата.
В един момент (около 4 часа през нощта) единия от двамата се надига от леглото и в сън изрича:
- „Копеле, няма ми ризниците!”
Другият му спящ съквартирант също се надига от леглото и (отново в съня си) казва:
- „ВСИЧКИТЕ ЛИ?”...
Тогава изобщо не загрях какъв пример ми дава Илия, но сега вече зная.
От края на миналата седмица отново сме на вълна Diablo. Ако не знаете кой е Diablo, можем много лесно да го опишем:
Това е детенцето на Тати, което е дошло при човеците за да се забавлява и да прави пакости.
Вашата роля в играта е да го преследвате и да почиствате след неговите забавления, въоръжени, не с разни модерни препарати за почистване като CIF и Mr. Pro… и прахосмукачки със шейкър на дръжката („за по-едри частици”), а с ризници, магии и... по възможност толкова тежки и брутални оръжия, колкото може да носи героя ви.
Разбира се, аз не бих написала всичко това, ако не бяха се случили няколко неща:
1 – Съветите на Илия за Diablo.
2 – Една моя шегичка за сънищата от миналата седмица, когато разказах на едно място, че ще сънувам как тичам боса по „Цар Борис III”, а зад мен ме гони огромен черен паяк за да си платя глобата от 30 лв., защото съм си паркирала колелото в „синята зона” неправилно.
3 – Разходката ни в събота до една вила пълна с приятели (Да! Повечето геймъри.)
4 – Случката от вчера, когато в нашия офис дойдоха колеги от другия офис на фирмата, за която работя. Те ни погостуваха, за да си харесат малко от нашите непотребни столове.
Вечерта, след работа играх на Diablo.
Минах първия град и останах много доволна от себе си.
След това съм заспала като пън.
Не-толкова спокойно се събудих, обаче. Боледувах на сън пустата му игра!
Бях в „лятната резиденция” на Diablo и, досущ като героинята в играта, си мрънках под носа, че „тук са ставали ужасни неща”... Сънувах как, докато се гледам в огледалото ми проблясват някакви „видения”, след това стола започна да се клати. Избягах от стаята, а той ме преследваше. Маршируваше столът му със стол, и в един момент се изправи срещу мен. Блузата (небрежно поставена на облегалката му) се надигна и там, където зееше огромна черна дупка, се появиха светещите очички на Diablo.
Ако не знаете за кои точно очички говоря - можете да ги видите на обложката на Expansion Set-a. Започнах да преглъщам насън.
Събудих се с ококорени очи и продължих да преглъщам още няколко минуити зазяпана в тавана.
И това не е всичко. След 5-тата минута преглъщане и след направен самоанализ на съня ми, всичко си дойде на мястото:
Столовете, тичането насън, очичките на Diablo и съветите на Илия.
Стана ми по-леко.
След сутрешните ми занимания по хигиена, докато си обличах роклята си казах:
- „А сега да си сложим хубавата ризница”....
Илия, вече ти вярвам!
Diablo не се играе! Тази игра се боледува!
Лошото е, че е заразно…
p.s. ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ:
Никога, ама НИКОГА не играйте Diablo докато паралелно четете „На живо от Голгота” на Гор Видал. И едното и другото са много интересни занимания, но шегичките със Християнската религия (от едната страна на везната) и преследването на „детето на Тати” (поставено на другата половина от везната), водят до сънища, в които могат да ви преследват маршируващи столове.
Да не кажете после, че не съм ви предупредила!
Няма коментари:
Публикуване на коментар