Случвало ли ви се е да се взирате в монитора и да не знаете какво да свършите при положение, че има куп задачи за деня?
Да си разсеян според някои хора означава да не си доспиваш хубаво и да изпитваш недостиг на кислород. Вярно – не спя по много в денонощието, но кислород имам и още как. Прозореца срещу мен зее с цялата си паст! А снежинките завземат територии върху списъка с нещата, които трябва да свърша днес. А най-интересното е, че ме е страх да си отворя mail-а. Сигурно и там е пълно със задачи. Но съм любопитна и ще го направя след малко! Честна дума!
В работата съм от 9:30 и не мога да се концентрирам. Можеби именно заплахата от многото задачи ме кара да гледам глупаво мартенския сняг и от време на време да местя поглед в монитора.
И ако днес имам много задачи – то утре те ще са двойно.
Странно как човек се мобилизира тогава, когато не разполага с много време. А сега – когато имам целия ден пред себеси губя концентрация. Няма ли да е добре, за ленивите хора като мен работната седмица да е 4 а не 5 или 6 дни?
И не може ли част от ангажиментите ми да бъдат извършени от дамите в общината или в пощата – да речем? Те и без това не правят нищо по-различно от реденето на пасианс. :)
Но да си призная – аз съм си виновна. Винаги, когато става дума за “МОЯ ПРОЦЕС НА РАБОТА” не мога да се доверя на никого. Ако аз не си го свърша – няма да е същото! Просто съм такава.
Както и повечето българи, които трудно се сработват в екип. Бленувам за момента, в който ще работя вкъщи. Ще пуша на компютъра, никой няма да ми врещи на главата колко е велик и ще мога да си пиша нещата по гащи! :)
Не е възможно?
И защо да не е възможно?
Имам си всичко!
Има и още нещо много хубаво. Ако всички започнем да работим вкъщи няма да има задръствания, а дрехите ни винаги ще са чисти! :)
От този момент – до края на съществуването на този блог, започвам да пропагандирам работата в домашни условия. Ще се включите ли и вие?
Няма коментари:
Публикуване на коментар