Много ми се искаше да звучи точно тази песен на James Brown докато си правите труда да прочетете това, но уви – все още в блог-а няма такава възможност. Или аз още не съм я открила. За това – можете да си я пуснете на слушалките и да се радвате на написаното по-долу.
Аз не бях геймър. Честна дума! Никога дори не съм подозирала, че някога ще излезе нещо от мен, но живота ми така се завъртя, че е трудно да обяснвам това и онова.
Всичко започна преди около година, когато имах неблагоразумието да отида с още 12 мъже на “нощна” в един компютърен клуб. Преди това съм имала вземане-даване с разни PC игри, но да си призная никога не е било за повече от 2 седмици. Такава съм. Много бързо се паля по някакви нови и модерни неща, но ентусиазма ми стихва два пъти по-бързо.
Да се върна на ОНАЗИ нощна.
Оказа се, че на момчетата им трябва още един човек в отбова и ме пуснаха и аз да играя, като единствения съвет който получих беше: Стой до кулата и не мърдай.
Ето така се започна. Стоях до кулата, но и тя не ме спасяваше. В тази игра умрях около 40 пъти и всички много ми се радваха, защото от моята глава получаваха добри пари и се обзавеждаха с разни интересни предмети. А аз – с едни ботушки само. За да бягам по-бързо от кулата към смъртта си. :)
Играта. Господи тази игра! Само венъж… преди около 10 години се опитах (по-скоро бях принудена) да играя на War Craft. Беше първата верси, в която ако досаждаш много на орките – те те псуват! От тогава реших, че е добре само да бъда страничен наблюдател и да се радвам на добрата игра на истинските геймъри. 10 години по-късно, след ТАЗИ нощна… аз малко по малко и стъпка по стъпка се превърнах във вманиачена идиотка, която само чака да се прибере за да убива.
Близо година играя на DOTA без да съм играла на истинския War Craft. Признавам. Дори не зная как да построя една барака. Но в Dota-та задобрях. Но тук идва и проблема.
Когато играеш с разни непознати и когато си говорите по време на играта се случва да кажеш нещо за скромната ти персона в женски род. И няма как да е иначе. Все пак доста години говоря за себеси в женски род. В момент, в който споделиш със съотборниците нещо от рода на:
“Долу идват двама и няма да се оправя самА” се започва!
- “Ама ти си момиче?!!!???”
- “Да, има ли нещо лошо?”
- “Не… нищо”….
Няколко секунди по-късно, на екрана излиза следното съобщение:
- “На колко си?” или “Дай asl pls” или някой от отбора пише на all: “Абе ние имаме момиче в отбора! Много ясно, че ще ни биете”.
В добрите случаи, когато вече знаят че съм момиче и да речем в мелето съм изтребила всички от противниковия отбор, след гръмовния глас на играта “Moооооооооооnster Kill!” Същия този, който е написал на all: “Абе ние имаме момиче в отбора! Много ясно, че ще ни биете”, в опит да ми се извини пише на wisp: “Не играеш лошо за момиче”. Ето в такива моменти ми се иска да му пусна магията с чука и да му счупя главата! Уви, не мога да трепя съотборниците си.
Не е лесно да си момиче и да играеш с такива идиоти. А играта наистина си заслужава и за това ми се иска да благодаря на всички, които ме зарибиха.
Дълбок поклон пред:
Altavo_Pse,
saskvo4,
U_Killed_Kenny,
Turbina,
Ryan_Edwards,
OldschoolBG,
shusterka,
FIRESTORM,
Iron_Curtain,
Valdemor
и всички знайни и незнайни играчи на Dota.
Специални благодарности и към останалите от клана DDT!
Подпис: Green_Witch
p.s. Ще се видим довечера, младежи! А до тогава – забавлявайте се с тези филмчета:
http://www.toonhaze.com/toons/leavers.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар