Преди много много време, обещах да разкажа за историята на един пожар. Обещах на Красита. Обещах и още и да я науча как да си връзва косата на две опашки. Май съм и обещавала и още нещо но не помня, за което се извинявам предварително.
Предполагам, че повечето нормални жени имат известни фантазии за появата на пожарникари в спалнята. Аз не съм имала и преди 1 година разбрах защо.
Причина No. 1 – Винаги, когато в дадена ситуация се намеси пожарникар, последиците са много вода, много пране, много плесен и крива дървена дограма.
Прична No. 2 – Винаги пожарникарите водят след себеси разни същества, които разследват пожара. Обикновено те са с много добре развито въображение и с отлични оценки по свободни съчиненя.
Ето я и историята:
Всичко започна една сутрин, когато над главите ни започна да се тропа настоятелно, а къщата се разтресе. Сега е момента да спомена, че живея в къща под наем на втори етаж в компанията на брат ми и братовчед ми, за които ще разказвам в отделен постинг.
Трополенето продължи страшно дълго и нямаше как да не се ядосам и да не стана.
В първия момент си помислих, че са хамали защото хазяите бяха споменавали за известно разместване на горния етаж свързано с някакви мебели. Реших, че ако има хамали - има и камион с/за мебели. Надигнах се и се насочих към прозореца.
Ще бъде меко ако кажа, че бях шокирана от гледката. Първо – след събуждането ми не съм в най-добрия външен вид, а когато към картинката се смеси и потника от рекламната кампания на X-Man 2 – образа завършва в пълния си блясък.
Какво видях ли? Не беше камион. А два. Червени! А освен тях имаше и 2 полицейски коли и една линейка. Както и половината съседи, които не познавах. От единия червен камион – тъкмо се спускаше стълба към къщата под такъв ъгъл, че останах с впечетлението, че пожарникарчето качено на нея – ще счупи прозореца и ще ме грабне за да ме изхвърли на вън. От втория етаж, но далеч от пожара. Не ми бяха нужни повече намеци за да стопля, че скоро ще ми стане много топло. При това няколко дни преди Коледа. Засилих се с голия си гъз обратно към леглото, където младежа спеше без притеснения, разтресох го и докато намъкна първата пола на задника - един пожарникар беше нахълтал в покоите ни.
- СПОКООООООООООООООЙНООООООООООО!
БЕЗ ПАНИКАААААААА!
Ето какво каза човека, докато влизаше с шут през вратата, а зад него хазяйката – бяла като биляниното платно от онази песен...
На път към улицата, трябваше да минем през известни препятствия. Пожарникари... Много пожарникари и много маркучи, от които пръскаше вода.
Добре, че си взех и телефона, който 30 минути по-късно позвъня.
Търсеха ме от работата, а аз в паниката успях да кажа: "не мога да дойда, защото къщата ми гори, аз съм по лятна пола, а в кухнята има газова бутилка".
Затворих телефона и загрях какво съм казала!
Газова бутилка! БУМ!
Веднага изприпках до първия пожарникар, който ми се стори по-вещ. Казах му какво има на нашия етаж. Точно под големите пламъци и с целия си акъл се намъкнах с него в къщата.
Е, измъкнахме бутилката без проблем.
Докато чакахме отвън пристигна човека с добрите оценки по свободните съчинения*.
Покани ни любезно с младежа да дадем показания в съседите отсреща. В дома на първия очевидец. И тук започна цирка:
Аз пиша моите показания с притеснението, че не съм си измила зъбите още, а младежа пише показанията на първия очевидец. Той, от своя страна не знаеше какво се случва, за това разследващия му помагаше с изрази от рода на:
„подозрителен дим”, „стигнах до умозаключението” и т.н. Все неща, които в ефтините сериали ни ги предлагат на килограм.
Свърши се и с писането, като най-отдолу - точно преди да се подпишеш има една „клауза”, която гласи:
...”Аз Еди Кой Си, собственоръчно написах горните показания и се подписвам”.
Това за мен беше истина, но не и за бай Стефан, който продължаваше да заеква, разследващия продължаваше да му подсказва, а самите показания бяха „собственоръчно” написани от младежа. Накрая аз се подписах, подписа се и бай Стефан, стиснахме си ръцете и – обратно на студа.
Половин час по-късно успяхме да влезем в къщата. А тя, след като беше поела 2 цистерни с вода изглеждаше като градска тоалетна с онази остра миризма на дим.
Новия (закупен 2 седмици по-рано) компютър беше останал невредим само защото дрехите ми... всичките ми дрехи, без тези които ми бяха на гърба, бяха поели една цистерна вода.
Кривата дограма дойде тази зима. От конденза.
А извода е:
Момичета, не фантазирайте за пожарникари в спалнята, не си играйте с кибтира и почиствайте редовно комините.
Няма коментари:
Публикуване на коментар