Да, ама – НЕ!
Записът пристигнал 3 дни по-късно.
На четвъртия ден, родителите ми решили да ми пратят парите обратно.
И понеже не знаят къде точно да го пратят го пускат за Централна поща „до поискване”…
Защо им трябваше да се занимават? И те не знаят.
Лошото идва сега.
В петък минатала седмица не стигнах до пощата. И за мое голямо щастие е станало така. Днес, след като си отворих очите си казах – отивам да свърша тази работа и след това ще ходя да се трудя.
Тръгва Динка към пощата без изобщо да подозира, че това преживяване, не само ще надмине последното и ходене до Банка ДСК, но и ще се превърне в най-неприятното нещо, което и се е случвало за целия и съзнателен живот.
На входа още се усеща напрежението. Влизам – без да подозирам, че следващите минути ще обърнат цялата ми ценностна система.
Влизам в първия изпречил се пред мен „салон”.
Едни големи упътвания поставени, написани със шрифт 72 на формат A4.
Направо весело да му стане на човек. Като съвестен гражданин, не си губих времето да чета написаното на листовете, насочих се към първото гише и попитах къде трябва да си взема записа. Казаха ми, че ще се наложи да отида в другия „салон”.
Ето тук стана най-интересно.
За да не се объркват хората, стои един чичко до „електронната им система” и обяснява кое и как се прави.
Разни хора излизат бесни и псуват и крещят как можело! Какви са тия безобразия и разни такива неща, които на теб ти се струват забавни.
Но не за дълго...
Както във великата банка ДСК, така и тук, отиваш на едно табло тип: „Кремиковци”, натискаш голям жълт бутон и чакаш да ти излезе номерчето.
От този момент нататък – влизаш в матрицата на Български пощи!
Вече не си ти, а някакъв номер. Моя беше нещо от рода на D083.
И още не съм го научила като хората и хоп – светва на таблото!
Насочвам се аз към гише No. 8 и си казвам, че съм извадила голям късмет. Стигам до там.
- Добър ден!
- Добър – казва лелката със синя престилка, черна коса на черта, с бретон и очилца. (запомнете това описание!!!)
- Имам да получавам един пощенски запис.
- Къде ви е бланката?
- Моля? Каква бланка? Ето ви номерчето...
- Ама какви са тия глупости! Вие дори не знаете къде да ходите! Не са при мен бланките!
- Но аз не знаех – започвам да се защитавам – Взех си номерче, то излиза на таблото и ме насочва към вашето гише! Какво съм виновна аз, че системата ви не е нормална
- Не ми говорете така, а отидете да си вземете бланката от трето гише, попълнете си я и след това елате при мен!
Отивам аз на посоченото гише, взимам бланката и се връщам обратно на гише No. 8.
Злобната женица с очилцата и синята престилка, очевидно не ме е харесала, защото пак ме посреща с крещене.
- Защо не сте си попълнили бланката?!?
- Ама какво има да и попълвам – тя е попълнена?! – отговарям аз.
- Тука отзад трябва да я попълните!
И ми подмята документа.
Аз седя, гледам втренчено и се чудя кое от всичките неща трябва да попълня.
Решавам да питам, защото нямам време:
- Тук ли трябва да попълня?
- АМА ВИЕ НОРМАЛНА ЛИ СТЕ? КАК МОЖЕ ДА НЕ ЗНАЕТЕ КЪДЕ ДА ПОПЪЛНИТЕ БЛАНКАТА?
- Моля ви, не ми крещете така! Ваша е работата да ми кажете къде трябва да попълня. Не моя!
- НЕ Е МОЯ РАБОТА! ЕТО ТУК СИ ПОПЪЛНЕТЕ БЛАНКАТА (вече го изкаврваше на фалцет)
Попълвам си аз бланката пред нея, хвърлям едно око на хората в салона. Вече бяха около 80 души и никой не смееше да влезе по-навътре... Скупчени на вратата, на стадния принцип, а чудовищата зад гишетата си бъркат... да не кажа къде.
Подавам вече попълнената бланка и продължавам със спокойния си тон на кучка да и обяснявам, че така не може. Казах и:
- Погледнете колко хора има в салона! Всички тия хора чакат да ги облсужите, а вие ми губите времето за да ми крещите! Моля ви свършете си работата по-бързо!
- МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ НЕ ЗНАЯ КОЛКО ХОРА ИМА В САЛОНА? А ВИЕ МЕ БАВИТЕ ТУКА, ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕТЕ КЪДЕ ДА СИ ПОПЪЛНИТЕ БЛАНКАТА!
- Но нали ви казах, че това не е моя работа? Вие за това сте тук.
- НЕ МИ ГОВОРЕТЕ ТАКА! (в този момент започна да трепери)
- Моля ви, свършете си работата по-бързо, защото ми е неудобно, че хората чакат!
- НЕ МИ КАЗВАЙТЕ КАКВО ДА ПРАВЯ!
- Моля ви! Свършете си работата!
- АЗ ДА НЕ СЪМ СЕДНАЛА ДА ПИЯ КАФЕ?
- Не, но вместо да ми крещите може да си свършите работата, а не да си бъркате в носа.
- КОЙ СИ БЪРКА В НОСА? (треперенето стана по-силно)
- Вие!
- НЕ СИ БЪРКАМ В НОСА, КАКТО ВИЖДАТЕ ОБСЛУЖВАМ ВИ!
- Благодаря ви много за обслужването. Мога ли да науча името ви?
- НЕ! НЯМА ДА ВИ ГО КАЖА!
- Но вие знаете моето! Държа и аз да науча вашето име.
- НЯМА ДА ВИ ГО КАЖА! МЕН ДОБРЕ МЕ ПОЗНАВАТ ТУКА! АКО ИСКАТЕ ДА СЕ ОПЛАЧЕТЕ – ХОДЕТЕ НА 23-ТО ГИШЕ И СЕ ОПЛАЧЕТЕ!
- Но нали за това ми трябва името ви! За да зная от кой да се оплача!
- НЯМА ДА СИ КАЖА ИМЕТО!!!!!!
- Но вие сте длъжда да си го кажете!
- НЕ СЪМ ДЛЪЖНА И НЯМА ДА СИ ГО КАЖА! ДАЙТЕ СИ ЛИЧНАТА КАРТА!
Подхвърлих я! Това заслужаваше лелката.
- Ето ви я!
- НЕ МИ ХВЪРЛЯЙТЕ ТАКА ЛИЧНАТА СИ КАРТА!
- А вие спрете да ми крещите и си свършете работата!
- АКО ИСКАМ ЩЕ КРЕЩЯ!
- Госпожо, системата ви е ужасна, поведението ви е под всякаква критика, а хората чакат. Моля, ви – свършете си работата и да си ходя. Сигурна ли сте, че не искате да си дадете името?
- НЯМА ДА СИ КАЖА ИМЕТО! НЯМА! ХОДЕТЕ И СЕ ОПЛАЧЕТЕ!
- Повярвайте ми! Мога да направя много повече от това да се оплача, но не желая! Ако обичате – свършете си работата!
- ЕТО ВИ ДОКУМЕНТИТЕ, ЕТО ВИ И ПАРИТЕ!
- Благодаря!
На излизане не знаех дали да предупредя хората какво ги очаква.
Но, съветът ми е:
Ако имате възможност – НИКОГА И ЗА НИЩО НА СВЕТА НЕ ПОЛЗВАЙТЕ УСЛУГИТЕ НА „паричния салон” на Централна Поща град София.
Няма коментари:
Публикуване на коментар