четвъртък, февруари 19, 2009

19.09.2007 23:09 - Какви времена! Rock & Roll-a още ли е млад?

Съвсем занемарих блога си! Много ме е срам! Влизам тук от време на време, колкото да посъбера паяжините и пак излизам. Като една блог-Филифьонка съм станала.

С кое да запона? С темата за живота?
Та той е прекрасен, макар синоптиците да не са съгласни с това мое твърдение...

С темата за работата?
Какво за нея? И тя като живота - прекрасна, макар синоптиците да не са съгласни и с това мое твърдение...

С темата за футбола?
Хайде за него след малко защото синоптиците ще спрат да ми говорят.

Трябва да си призная, че смених работата и се чувствам наистина добре. Пиша го заради мен, а не заради тези на които им пука. Те знаят от много време, че съм сменила работата и, че се чувствам добре.

Така... разчистих още един ъгъл от блога, сега ми остава да забърша около мивката...

Да се върна на темата за футбола... Като един истински лаик на тема футбол си признавам, че най-забавното нещо в този спорт (за мен лично) е... коментаторът.

Този човек, необяснимо как, познава играча с топката. Дори и да не го вижда добре. Дори и да е с вързани очи! Той наистина ги познава! A аз, за мой срам, познавам само Роналдиньо. Ето - сега играят Барса и Лион и само Роналдиньо мога да позная! Най-вече, като го дават в близък план.

Останалите не ги познавам.

Но друго ме мъчи във футбола... и по-конкретно в родния футбол на международна сцена.

Може ли някой да ми обясни защо само ние си имаме ПФК? Т.е. Професионален Футболен Клуб?
Може ли всички страни и отбори да са толкова изостанали и да не са се светнали до сега? Може ли Барса да са просто ФК, а ние да си имаме гръмкото ПФК?

Ами то след тази голяма буква П пред ФК можем спокойно да го изписваме Пфк, защото буквата П звучи гордо и другите две букви (т.е. Ф и К) няма какво да се надуват. Все пак П е по-голямото! Особено, ако е пред ФК.

И все пак не разбирам... Само ние ли сме професионалисти? Само нас ли ни бива да сме с П отпред? И защо Манчестър Юнайтед нямат П, като са доста по-П от нас?

Днес ми казаха да си пия редовно хапчетата. Мисля да послушам този доброжелател. В крайна сметка най-забавен ми е коментаторът. А имам на разположение още цели 40 минути в неговата компания...

А синоптиците... те са страничен персонаж и за това не са съгласни с мен. Никога не са съгласни и винаги решават да ми прецакат лятото с някоя напоителна буря. Егоисти!

08.08.2007 17:46 - Добре дошли в страната на чудесата!

Днес, на излизане от вкъщи посока работата успях да забележа, че на иначе много пусти улици имаше жестоки задръствания. Казах си – нормално! Ремонти, ремонти и пак ремонти.

Продължих спокойно с велокоптера, защото зная, че мен задръстване с колелото трудно може да ме уплаши.

И така... без страх до площад Македония. Там, за пореден... може би 7-ми ден светофара не работи. При всичките тези ремонти в София и при не-малкото трамваи минаващи от там – можете да си представите за какво забавление става дума.

Тръгвам да пресичам аз, заедно с няколко коли, които се осмелиха да влязат в кръстовището, минавам пред трамвая и точно тогава от дясно някой реши да изпреварва спрелия трамвай.

Феномен, който често се вижда и на пешеходните пътеки.

Няма лошо – свикнала съм с такива неща. Ама най-безумното беше това, че всичкия този качамак на кръстовището става пред очите на двама полицаи, паркирали на спирката на трамвая от другата страна на кръстовището посока Руски Паметник. И гледат мъчно.

Отидох с колелото и понеже нервите ми не издържаха с малко по-висок тон ги помолих да излязат на кръстовището и да регулират движението.

Но не! Плаките за друго явно им трябваха, защото докато аз, се опитвам да им обяснявам, че не е нормално да стоят безучастно, сякаш, за да свършат някаква работа – точно този човек, който щеше да ме бутне преди малко... Точно на него вдигнаха палка и го придърпаха в страни за да му казват колко е сгрешил.

Ами... колкото той имаше вина там в тази ситуация – двойно по-голяма вина имаха те, защото не направиха нищо за да помогнат на трафика.

И това е само едно кръстовище в блокираната от ремонти София. При все се случва само за 5 минути.
А колко още предпоставки за ПТП-та са се случили до края на смяната на тези две момчета – не мога да ви кажа. На стотина метра по-нагоре по маршрута ми, един хубавец тъкмо паркираше на велосипедната алея.

Попитах го дали това е най-удобното място за паркиране и дали според него, ако някой мине с инвалидана количка по алеята - ще има място да мине край него.

То - аз нямах място да мина - да не говорим за човек в неравностойно положение.

Попитах го какво да направя? Да звънна в полицията за да му се вдигне колата и съответно - да му се напише акт, а той ми отговори най-нагло, че на него видите ли - акт не можел никой да му напише.

Ами как ще може? Живеем в страната на чудесата и само дето аз не си изпросих акта днес, като се опитах да помоля полицията да си севърши работата на едно от стотиците кръстивоща в милата ни столица! И знаете ли... само софийската полиция е такава! Защото много по-лесно е да регистрираш ПТП-та, отколкото да работиш така, че да ги предотвратиш.

Дали да не спра да си плащам данъците?

02.08.2007 12:24 - Да бъда или да не бъда... АГЕНТ?

Хайде... Ще бъда!

ДЕНЯТ НА ЕДИН ДЕСЕБАР!

Да живей, живей труда!

Малка добавка из дневника на Чудомир от 1948 година:

19 април

Предпървомайска треска. От мене искат два грамадни портрета на Сталин и Димитров с бои за "Искра", профгрупата иска да им направя стенвестник, младежката организация иска да им напиша битова сценка, заедно с колектива ще украсяваме и площада с карикатури, портрети, лозунги и т.н. Яка ти душа, Чудомире!

21 април

Нови поръчки. Не стигат тези, а ще трябва да нарисуваш две тройки: Маркс, Енгелс и Ленин и Сталин, Тито, Димитров. Освен тях искаме портрети на Кирков и Благоев. Така казва председателят на "Искра". Дръж се, Митре!

* * *

30 април

Часът е четири. Нарисувал съм досега 2 Сталина, 2 Георги Димитров, 4 ударници, М-р Трайков, три плаката, една картина за стенвестник и друга за стенвестник в прогимназията. Искат още портрети на Кирков и Благоев. Голям ударник се извъдих напоследък. В долния етаж библиотекарите и разсилните от няколко дена стягат утрешния обед. Библиотеката и читалището напомнят на Хоремаг.