Комунист с щампата "Стара Планина"

От кога не сте виждали и чували истински комунист? Ама такъв, дето е с щампата на "Стара Планина" и няма ама никакви капиталистически и долнопробни соеви примеси в него?

Прави сте - тези комунисти са толкова кът, колкото и готовите колбаси с истинско месо.

От друга страна има толкова много и все разпалени антикомунисти, че вече не им обръщаме внимание. Още по-страшното е, че ги взимаме на подбив, а някои медии даже си позволяват волността да им отнемат така ценния ефир, до който те се добират с мъка, за да зададат въпросите, които винаги са ги вълнували.

Като например:
Какво точно е направил Тодор Живков с неговия ужасяващ режим?
Кой ще разкрие най-накрая истината за партийната книжка на Иван Костов?
Къде са отишли тия куфарчета?
Няма ли да се намери някой смелчага, който да разкрие и престъпленията на еди-кой-си, извършени на 9 септември?

Все важни и основополагащи въпроси, които държат тези хора живи! Те искат да научат отговорите. Разберете! Искат!

А дребнавата Ани Цолова им отнема думата сменяйки, като истински майстор на телевизионното изкуство, темата и така - въпросите заглъхват, като затворена ефирна линия.

Вижте, комунизЪма не си е отишъл. Ако ще Васко Кръпката да пее колкото си иска неговия овехтял рефрен. Той е тук и представлява истинска заплаха за стабилността на тази държава.

Това е онзи страшен комунизъм, който ще смачка класовото разделение. Той ще убие птичия грип. И свинския ще убие. А за къде сме без тия две европейски ценност в нашата млада членка на Европейския съюз?

И сега гледам - навъдили са се млади комунистчета и комунистченцета! Това са бъдещите Цола Драгойчева и Пенчо Кубадински! Тях сега скинарите може и да ги бият по автобусите, но не ги е страх, защото знаят, че Революцията отново ще се случи и после ще си го върнат тъпкано на т. нар. "врагове на народа"!

Но така или иначе антикомунистите са в най-неизгодна позиция. По времето на комунизма - те не смеят да кажат и думичка, а сега дори и да приказват - никой не ги слуша. Никой не ги взима на сериозно и всички им се подиграват.

Дори и на професор Вучков вече са му доскучали до толкова, че още като им чуе развълнувания глас по телефона казва: "Следващия моля!"

Комунизма е най-страшния демон в душите на тези хора. Но за да се освободят от него трябва да научат отговорите. Отговорите на тези въпроси, от които зависи всичко. Дори и избора на салам в магазина!

Кака Мака!

Жалко за Веско Маринов. Трябваше първо той да се сети. :)

Не очаквай скъпи коли в новия клип на Kanye West. По-добре си припомни кой е Микеланджело!

Ако често надничаш в блога на Kanye West сигурно ти е направило впечатление, че той се вълнува от почти всичко.

При това без изключение.

Сега, тази негова склонност е уловена безупречно от човек, който го познава от много скоро.

Става дума за човекът, създал шедьовър, който ние ще омаловажаваме наричайки го "новия клип на Kanye West към Power".

Нужно е само да хвърлиш поглед на мейкинга, за да ти стане ясно, че този клип не е обикновен клип. Той сам по себе си е произведение на изкуството. А дали всички ще го оценим като такова - времето ще покаже.

Самият клип се очаква след броени часове да бъде представен на света, затаил дъх, за да види дали наистина Marco Brambilla е успял да съживи образите на Микеланджело от Сикстинската Капела.

Самият Marco Brambilla е абсолютен аматьор в правенето на клипове. т.е. това е неговият дебют. Ето какво казва самият той за клипа:

""Kanye е много по-свързан със света на изкуството, отколкото всеки друг музикант, за това си помислих, че за мен ще е интересна възможност да работя с човек, който е наясно колко далеч може да се стигне с експеримент. Много от хората ще ти кажат, че биха искали да направят някакъв експеримент, но след това всичко се обръща в комерс. Никога до сега не съм правил видеоклип и едно от първите неща, които казах на Kanye е, че не ми е интересно да правя видеоклип, но ако иска да работим над нещо, което може да се нарече експеримент - с удоволствие бих се заел с тази задача, защото наистина харесах песента!""

Първи кадри от клипа:



Кадри от работния процес:

Aз съм долно животно с робски манталитет!

Самата история, след която стигнах до този извод, е напълно безобидна. Реших да надникна какво се случва с blog.bg

Да погледна в сайт, от който тръгнаха моите блогърски напъни още през далечната 2006 година.

Попаднах на пост, в който автора разкриваше премеждията си по пресичането на една пешеходна пътека.

Бях забравила обаче, че пишещите в интернет имат склонността да обръщат всичко на битпазар. А няма роден интернет битак без подмятания за "чест", "права" и не на последно място - без излишно търкаляне на кокалите на хора като Левски.

Бях забравила също така, че често хората се хващат за думата. А този път думата беше "герой". Думата бе използвана в изречение, по повод изразеното ми притеснение, че не е геройство да скочиш на пешеходната пътека, само и само да отстояваш предимството си, застрашавайки живота и здравето както на себе си, така и на околните. А след това добавих, че героите винаги умират първи. Това им е работата.

Разбира се, беше подметнато само и единствено за подобни безсмислени геройства.

Колко пъти не съм се възползвала от предимството си само защото съм преценила, че ситуацията не го позволява... Така са ме учили: "Предимство, предимство, но не на всяка цена!"

Ето това мое неотстояване на права се оказа, че е препъни камъка ми в живота. Това, че не ходя на протести също говори много лошо за мен.

Но едва днес, в прав текст ми казаха къде ми е проблема. Проблема ми е, че съм долно комунистическо животно с робски манталитет.

Т.е. животно съм, защото все още имам този ужасен, отвратителен инстинкт за самосъхранение. А робския ми манталитет ми е насаден от комунизЪма, видите ли.

За робския ми манталитет не мога нищо да направя. Толкова дълго време съм живяла в комунизъм, че това не може да се изкорени. В крайна сметка първите ми седем години са се формирали в този страшен комунизъм. А това е срамното петно в биографията, което ще ме дебне като сянка до края на дните ми.

Но все пак има някаква надежда за клетото ми съществуване. А тя е да се отърва веднъж завинаги от животинското в мен и да се преборя с този силен инстинкт за самосъхранение.

Колко хора живеят така?

Истината е, че има толкова много хора, оперирани от този долен животински инстинкт, че чак се изненадвам как човешкия род още съществува! Безсмъртните герои са навсякъде!

Повярвайте ми, много искам да съм като тях. Искам инстинкта ми за самосъхранение да бъде притъпен, да бъде убит, да бъде смачкан, но пусти робски манталитет не ми позволява. А с него, както се разбрахме, няма оправия. Той ми е насаден в първите 7 години.

И все пак, ако има някой, който се е излекувал от тази срамна болест, наречена инстинкт за самосъхранение - моля ви, свържете се с мен и ми кажете какво трябва да направя. Ще положа всичките си усилия!

Обещавам!

Видео наръчник за съжителство с котки!

След като в рамките на 2 различни поста преди доста време отбелязах какво е да живееш с котка, сега е ред да си припомним що за животни са котките по принцип.

В случая думите са напълно излишни. Приятно гледане. :)




п.с. Това е един от двата ни котарака Петко. Той беше и главен герой на двете части на Наръчника.

Ако си ги пропуснал - наваксвай!

Наръчник 1

Наръчник 2

Как Facebook се опита да убие блога ми!

Съвсем наскоро във Facebook получих писмо с много любезна критика, че вече не пиша често в блога. Признах тази си вина и обещах да се поправя. Мина още известно време преди да напиша това.

Истината е, че идеята за този пост отлежава доста дълго време и причината да четете това в момента е желанието ми да си сменя статуса в този долен Facebook от "Ха добро ви утро" на "За нещата, които се случват по телевизията научавам от интернет".

От както започнах да посещавам редовно тази рожба на дивия капитализъм не само, че се изчерпвам с максимум едно до три изречения, но и губя форма. Както умствена, така и физическа. Усещам как този демон изпива силите ми, манипулира ме и ме превръща в робот. Робот, който всяка сутрин след ставане надниква там, а вечер, преди лягане - последното, което прави е да го затвори.

Да е книга - да има причина, но не е.

Всъщност е нещо толкова безполезно, колкото и масажора за тяло. Имаш го, ползваш го, но и сам не можеш да отговориш, ако някой те попита за причината.

Качваш снимки (признавам - с добро качество), пишеш разни глупости и дебнеш някой да се "закачи". От там нататък се почва едно губене на време в празни приказки и размяна на идеи без никаква цел. Просто така - да има повод за приказка.

Помня първия си "романтичен" период, в който не знаех за какво е онова поле с "какво ти е в главата". След това открих тестовете. Толкова бяха модерни по едно време, че ми се прииска и аз да направя такъв.

Направих цели два, но честно казано не помня за какво бяха.

Отклоних тактично всички покани за Мафия, Ферми и т.н., защото като уважаващ себе си геймър, не можех да падна толкова ниско. Не и след дългите години стаж в Dota-та.

После дойде модата на петициите. За всякакви благородни каузи! Към тях се присъединявах със свито сърце, само и само да не засегна някой от приятелите си, който ме е поканил да се включа. После се породиха и каузите, а за финал - "групите по интереси". Нещо, като кръжоците по пеене и плетки.

И там се включих, като направих почти на майтап "Група против неграмотните патриоти, които пишат на маймуница". За моя голяма изненада, още в първите 24 часа се включиха 100 човека. Естествено 2 дни по-късно загубих интерес към собствената си рожба, зачената от любовната ми връзка с Facebook.

Като се върна назад и разгледам всичко, написано в празното поле за последните седмици си давам сметка колко възможности за постове в блога съм пропуснала.

Ето, например от началото на юли, ако нямах Facebook, сигурно щях да се оплача поне два пъти от болки в коленете и поне пет пъти от ненормалните хора по улиците, управляващи МПС. Щях да се похваля в отделен пост, за това, че са ме назначили за мото механик.

Сигурно щях да онагледя ремонта на пода на Шкодата. Ремонт, който във Facebook бе отбелязан просто с изречението: "Аз ремонтирам Skoda!" (подло взаимствано от култовата книга по ремонт и експлоатация на въпросната марка от близкото минало или т. нар. Зелена библия).

Сигурна съм, че щях да заделя поне един пост на управниците ни и рейтинга им, а по-късно най-вероятно щях да драсна нещо и за Веско Маринов и хита за МВР.

Бих се възхитила и от възобновяването на Камбаните, от новия филм за Реджеп Иведик, от срещата на Северна Корея с Бразилия на Световното първенство в Африка...

За този период най-дългият ми пост там звучи така: "Има нещо сбъркано в тази държава! Сега научавам, че Лили Иванова пее "Черната Овца" на Ахат, а Rammstein се забавляват в родни чалга клубове! Някой да спре земята ИСКАМ ДА СЛЯЗА!", написан на 23 юни в 10 часа и 27 минути.

Ако нямах Facebook, сигурно щях да опиша подробно и ходенето ми на кино в Мола, заради това, че Шкодичката беше натоварена с разни калници и престилки за предстоящия ремонт.

Със сигурност съм изпуснала и един много силен пост, посветен на жените. Във Facebook той беше отразен на 21 юли в 13 часа и 35 минути с думите:

"Жените не са виновни за това, че не знаят какво искат! Според последните изследвания интелигентните мъже не изневерявали, но от друга страна глупавите били по-добри любовници! Кажете ми сега, поставени в такава ситуация - как да знаем какво искаме?"

Колко много плодотворни теми за разточително писане в блога бяха убити още в зародиш от Facebook. При това - само за два месеца!

От днес, обаче обещавам да се поправя. Ще загърбя този си лош навик (по-лош от пушенето дори) и ще правя обратното.

Ще пиша тук и ще отбелязвам написаното там. Това едва ли ще убие Facebook, но със сигурност ще ми помогне да живея в мир със себе си...

Аз съм нацист, мамо. Нацист, още патриот!

Изпитвам истинско неудобство да пиша за това. Защото, от една страна има няколко жертви на българо-ромски сблъсъци от последните дни и от друга - твърде голямо напрежение в интернет по повод тези сблъсъци.

Ромският въпрос не е шега работа и всеки, който си мисли, че с лека ръка той ще се реши е в грешка.

Напрежението започна от едно нелепо убийство в махалата. Последва протест с откровени нацистки изказвания и незнайно защо - искането на оставката на Цецка Цачева.

Няколко дни по-късно форумите се напълниха с лозунги, горчиво напомнящи за най-грозното събитие в световната история.

Последва стрелба по роми, заради убито куче.

Тази сутрин, в новините в 7 излезе поредната "бомба": "Възрастен мъж е пребит от роми в автобус, след като им направил забележка да не пушат в автобуса".

Заговори се за гражданска война. При това от сополанковци, които никога не са държали по-сериозно оръжие от воден пистолет.

Определено вече е модерно да се говори за българо-ромския конфликт.

Само преди 5 години във Франция изгоряха почти 10 000 автомобила и бяха арестувани около 3000 души. Много страни в Европа пламнаха по подобен начин. Къде "по-успешно", къде не.

Живеем в България. Страна, граничеща със Сърбия, която също доста скоро преживя едно брутално клане, невиждано за мирните години след Втората Световна война.

И вместо да си вземем поука от бивша Югославия, събитията във Франция и ако щем - от конфликта на Израел и Палестина - ние желаем за себе си и близките си гражданска война? Толкова ли сме късопаметни, наистина?

Честно казано не виждам разлика, дали насилниците над пенсионера в автобуса са роми, футболни фенове или пък неориентирани нацистчета на по 16-18 години.

Защото всичи те са с първосигнална нервна система.

Marginalisсимо!

Две неща много ме зарадваха днес. Първото е дело на M.I.A. - ‘/\/\/\Y/\’. Това е новия й албум, който чакам с нетърпение да излезе на пазара.

Второто е дългоочакваната оправдателна присъда на братята Маргини. Тя връхлетя, иначе рутинния ми понеделник, преди точно един час. Не зная - да се радвам ли, че освобождават един тежко болен и невинен човек или да плача, че поредните EU-надежди бяха разпрашени.

Язък за хубавата Цецкова кампания, язък за полицейските екшън акции, язък за кисело-млечния ни стандарт и за реформата в образованието. Язък и за Ситроена по-долу!

И да знаете - за всичко са виновни тия преди нас! Дори и за поздрава, специално подбран по случая:

Кремиковци-Ябланица GP 2010!

След като миналата година бях просто допълнителен товар на мотора по време на откриването на Offroad сезон 2009, и след като цяла година кроих планове как на следващия 1 май ще стана част от това меле - ето, че мечтата ми стана факт.

За разлика от мероприятието предната година, тази се радвахме на хубаво време и много прахоляк.

Групата ни беше разнообразна по вид, качества и подготовка. Ето няколко весели моменти от пътуването ни от Кремиковци до Ябланица:

Пътуването до Ябланица беше наистина забавно. Имаше няколко пребиванки, но по-скоро бяха комични, отколкото сериозни!

След това последва кратка почивка, докато изгорим на слънцето...


И както миналата година, така и тази Родри ни пусна по пързалката избирайки "алтернативен маршрут". Той представляваше пътя на газопровода от Ябланица до вр. Мургаш.

Пейзажите наистина си струваха всичките мъки!

А ето ме и мен - жива!!! На хижата на вр. Мургаш!


И за финал - ето и кратко видео за преживяното на 1 май 2010 година:

ShоУбиZО е недосегаем! Доказано!

Винаги съм била истински ценител на родния шоубизнес! От малка.

Още от времето, в което не тръгвах на училище без да чуя ето тази мелодия.



Сега разбирате от кога следя шоубиза. Ето защо няма как да подмина небрежно тревогите на Краси Аврамов! Този посипан със звезден прах представител на ShоУбиZО.

Тази сутрин, в дома му нахлули с взлом един куп спец-полицаи, повалили го на земята, закопчали го с белезници, обискирали мезонета му и чак тогава се опитали да влязат в контакт с него.

Вербален.

В последствие се оказало, че топ-спец-свръх-извънземните полицаи объркали адреса... Не стига това, но по време на целия този екшън, покрили главата на Краси Авамов не с какво да е, ами с рекламен плакат. Плакат, на който е изрисуван самият "престъпник" и който нагледно можеш да видиш тук.

Днес, ако случайно не сте разбрали, в България за пореден път се проведе спец-операция, под името "Недосегаемите".

След "Наглите", "Октоподите", Лапачите" и "Медузите" смело мога да твърдя, че МВР са сменили услугите на досегашния си копирайтър.

Иначе как би могъл да се обясни този лъвски скок от жаргонни названия и такива на мекотели - чак до дума, която може да бъде намерена в речник и тълувана не-винаги в лошия и смисъл?

Лошото е, че въпреки всички тези усилия от страна на МВР, има нещо, което е меко казано недопустимо за институцията. А именно - да обърка адреса на който се предполага, че живее злодей! И не-просто злодей, а едно истинско ДДС-чудовище, ощетило държавата с незнам-си-колко-милиона лева.

А Краси просто искаше да пее!

Спорно е да се каже кое е по-голям гаф. Красьовата изява на Евровизия или източниците на Цецковото МВР за адресната регистрация на гражданите в мирната ни република. А може ли системата на Siemens да е виновна? Защо не?...

Едно е ясно:

ShоУбиZО в България е недосегаем! Доказано!*
___________________
* Няма никакво значение дали на главата му има метнат негов плакат или не. Остава си недосегаем!

Вълнувам се, бе!

Това, че не пиша не означава, че не се вълнувам. Вълнувам се и още как. Вълнувам се от дупките, от парите в здравеопазването.

Вълнуват ме майките, неродените им деца, пенсионерите, уличните кучета, просяците, канализацията по селата, проектите, прокуратурата, наглите...

Съселите, президентите и двойниците на Брат Пит също ме вълнуват.

От всичко се вълнувам. Приличам на едно разлюляно море в чаша. Или нещо такова. Направо не мога място да си намеря от вълнение.

В тази връзка... Реших да поздравя сегашните ни управници и коланите им, които уж трябвало да се затягат, а собствениците им вече не влизат в екрана на телевизора...

Да ги поздравя с нещо наистина подходящо. Да сте ни живи и здрави и дано по цветница не вземат да цъфтят и налъмите: